1. Защото е безсмислено. Да, цветята в букет умират. Инвестицията не си струва - те не растат, не цъфтят отново, не остават в саксията с нас. Но точно тази ефимерност на откъснатия цвят е може би най-големият му чар. Несигурността, в която понякога се впускате с това цвете за нас е мъжка слабост, но и силата, с която подкосявате краката ни. Мимолетният миг е най-красив и нищо не отразява тази красота по-ясно от цветята.

2. Защото смятаме, че те отразяват отношението ви към нас. Евтин букет, скъп букет, семпла китка от полски цветя или ексцентрични цветни скулптури. Поднесени срамежливо, поднесени ефектно. Цветята, с които отправяте поглед към нас говорят за начина, по който ни виждате. Понякога ни обърква, понякога ни разплаква, но винаги, винаги ни вълнува.

3. Обичаме начина, по който заради цвете времето спира. Не са много миговете, в които се откъсваме от монотонността на деня. В които спираме да сме силни, да дърпаме напред задачите си, да гоним целите си, цялото това съревнование, тази борба. Но цвете на бюрото, на нощното шкафче - те правят точно това. Времето спира, когато откъсваме очи от монитора, от книгата или готвенето и унасяме поглед по нежната им красота, вдъхваме аромата им. И макар че помежду си и сами за себе си си подаряваме цветя, прекрасно е това усещане да дойде от вас.

4. Обичаме да си спомняме начина, по който сме ги получили. Как се появявате да ни смутите, как тайнствеността струи от очите ви, ръката зад гърба. Неочакваната красота, изникнала помежду ни...Спомняме си думите, погледът, главата настрани. Да, трогателно е, независимо колко сме корави, колко цинично ви преценяваме. Трогателно е, защото дори за жени като нас се намират мъже като вас с такива цветя в ръката, които ни карат с простата си красота да забравим и цинизма, и тези преди вас, и имената си дори.

5. Заслужаваме си ги и това е. Няма значение колко струват, какви са и как са стигнали до нас, иска ни се да вярваме, че сравнявате тяхната красота с нашата. Иска ни се да се видим и ние самите толкова красиви. Смятаме, че цветята са за жената - от първото венче от маргаритки, през малкото букетче за мама в ръката на дете, до цветята за първа среща, за всяка среща. До края, дори и да не минем през белите рози в сватбен букет. Жените получават признание за същността си чрез цветята. Не ни пестете това признание, дарете го с любов.