Слънчев кладенец
Hera.bg
Елка Няголова
“Ще се препълнят, зная, всички кладенци.
Едно глухарче шапка ще разтърси.
Дървото достолепно ще се кланя
на тази благодатна кръстна пръст.
На тази пръст, попила всички песни –
кой казва, че в кръвта не шетат мълнии,
щом свещи палят пролетните кестени,
а птиците за кратко са безмълвни...
Навярно те се молят с равен шепот
за тази пръст, за кестена, за себе си,
за мъчната сълза в разпети петък,
когато сам си кръст, но и небе.
Когато се задъхваш, но изкачваш
към светлото разклатената стълба...
Отзад те дърпа мракът за ръкава.
В окото на глухарчето се стъмва...
Любимият целува те набързо –
иглата във ръката му съзираш,
кръвта по наранените му пръсти,
а в погледа – оная страшна зима!
...Но птиците докато се помолят
и докато дървото се покланя,
любимият с една игла ще може
да изкопае слънчевия кладенец.
За тебе го копае – не разбра ли?!
Поспри се и погледай: слънце блика...
В мига, във който му целунеш раната,
ще е Великден...”
Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=4332
