Колко от вас имат шофьорска книжка? А колко от вас са активни шофьори? Наблюденията ми сочат, че една голяма част от хората, сдобили се с шофьорска книжка, след приключване на шофьорския курс така и не се престрашават да започнат да карат. Други го правят по принуда - след 2, 5, 10 години. Но едно е сигурно – за немалка част от шофьорите, особено тези от женски пол, карането на кола предизвиква повече стрес и тревоги, отколкото удоволствие и улеснение.

Причините за подобна ситуация са много: от липсата на собствен автомобил, през вечно недоволната от шофирането ни половинка, страхът от пътнотранспортно произшествие, прекалената емоционалност, която замъглява трезвата ни преценка за ситуацията на пътя и не на последно място – желанието. Веднъж идентифицирали проблема обаче, ние сме само на още няколко крачки от неговото преодоляване.

“Има ли желание, има и начин. Няма ли желание, винаги ще намерим оправдания. Затова, бъдете честни: искате ли да сте активен и независим шофьор? ”

А може би повече ви устройва повече ситуацията, в която някой друг ви вози? Или пък просто предпочитате да ходите пеш? В „некарането“ всъщност няма нищо срамно. Ако и при вас ситуацията е подобна, то признайте си го и се отървете от свръхочаквания към себе си в тази област. Отложете го за момента, в който желанието ви е назряло до степен, в която ще сте готови да преживеете един куп емоционални неудобства и стресови фактори в името на придобиването на адекватен шофьорски опит. А ако този ден вече е дошъл, то със сигурност няколко съвета от човек, минал през подобна ситуация, няма да са ви излишни.

Изберете ненатоварен ден и часови пояс и действайте. Преди всичко е необходимо да свикнете с колата, която карате. Едва след това може да обърнете достатъчно внимание и на пътната обстановка и останалите шофьори. За един начинаещ шофьор би било мисия невъзможна да се справи достатъчно добре в най-големия трафик, а това би подействало доста обезкуражаващо. Дайте си шанс да натрупате малко опит и самочувствие и едва след това преминете на следващото ниво – шофиране в час-пик.

Създайте си оптимална среда. Разберете, дали ви е по-приятно да карате сам или с придружител, с музика или без, в града или извън него. И тук важи правилото да започнете от възможно най-оптималния и лесен за вас начин, а след това да усложните задачата, като добавяте един по един различни стресови фактори.

Винаги ще има неприятни изненади, но това не означава, че трябва да се отказвате. Така, както малкото дете не спира да прави опити да ходи, въпреки че в началото пада по десетки пъти на ден, така и вие не трябва да спирате да шофирате, въпреки всички случаи, в които ще грешите и ще претръпвате от изненадващи ситуации на пътя. Шофирането си е майсторлък и като всеки сериозен занаят, изисква много работа и търпение.

Визуализирайте. Техниките за визуализация могат много да са ни от голяма помощ при усвояване на шофьорските техники, особено имайки предвид, че управлението на автомобила в един момент се превръща в условен рефлекс. Колкото по-често си представяте как шофирате, толкова по-дълбоко в подсъзнанието и в мозъка ви ще бъдат закодирани необходимите умения и способности. Неслучайно, подобни техники за визуализация използват големите спортисти в подготовката си за важни състезания и олимпиади.

Релаксирайте. Имайки предвид, че шофирането ще ви донесе известна доза стрес, то е абсолютно задължително да намерите подходящите практики за бързото му овладяване. Никой не желае да има за свой шофьор кълбо от нерви, още по-малко - това кълбо от нерви да сте самите вие. Дали ще дишате дълбоко, ще пеете с пълно гърло или ще изругаете, все едно. Важно е бързо да изкарате всяка зародила се негативна емоция и да продължите в кондиция напред.

Превърнете шофирането в своя страст. Поне направете опит. Забелязвам, че в обкръжението ми, най-добри са онези шофьори, които карат със страст. Страстта ви дава онази малка доза увереност и хъс, които са необходимо качество на пътя. Разбира се – не позволявайте на страстта да измести разума и трезвата преценка на ситуацията, защото всички знаем, че това е единствения начин за минимизиране на инцидентите по пътя.

Не на последно място, не забравяйте, че всички сме минали през това. Никой не се е родил шофьор. Да, на някои хора това умение се отдава по-добре, но това не бива да ви отчайва. Всеки може да се научи, особено ако е налице най-важната за това предпоставка: желанието.