Срещата на класа е едно от големите житейски изпитания. Гордееш ли се толкова със себе си, че да отидеш със самочувствие и с високо вдигната глава? Можеш ли да издържиш сравнението с онзи твой успял съученик, който управлява банка на Уолстрийт или тайно се надяваш той да не се появи? Ще се похвалиш ли с успешен брак, деца, дом пред съученичката, която има и къща на село освен това и пращи от щастие от снимките си във фейсбук?

Истината е, че ако отиваш на среща с класа след години с такава нагласа – по-добре пропусни. Ако подхождаш със сравнения и самоизтъкване, нито ще си изкараш добре, нищо ще оставиш добър спомен у съучениците си. Защото можеш ли да си гарантираш, че някой съученик няма да е по-успял от теб по твоите лични критерии за успех? Или ще дойде с нов, по-високи?

“Отиди на среща на класа, само ако си достатъчно уверен в себе си да понесеш и да се зарадваш за чуждия успех, да приемеш, че има хора, които са повече от теб в определени отношения и да знаеш, че победител е този, който знае, че не е нужно да е добър във всичко.”

Освободи се от нуждата от сравнение. Вероятно тя дори не е свързана със съучениците ти, а с колегите, съседката, роднините. Нуждата от доказване и постоянното търсене на конкуренция издава ниска увереност и може би това е същината на тревогата и паниката, която те обзема, като си представиш как всички ще се интересуват за живота ти.

Обърни внимание на хората Слушай ги, разпитвай ги за неща, за които им е приятно да разговарят, дори да се похвалят за тях. Направи комплимент, но не за външния вид конкретно, а за излъчването, за увереността, за успеха и новите начинания. Ако наистина се радваш за някого, ако в теб напира добра дума или възхищение - изречи ги. Това ни прави добри приятели, добри хора.

Разкажи някоя смешна случка от училищното минало. Със сигурност имате много общи спомени, изцепки, поводи за гордост. Може и да е за някой от присъстващите, стига да не го поставя в неудобна светлина и да е добронамерено. Помоли някой друг да разкаже, дори и да си спомняш добре случката. Това създава бърза връзка помежду ви, чувство за общност.

Вземи стари снимки. Абитуриентския албум, снимки от екскурзии и празници или нещо друго от спомените, на което да се посмеете – как сте облечени, какви смешни коси имате или колко е остаряло всичко. Дори и да не е най-приятното нещо неуспешното ти боядисване в 8-ми клас, да се надсмееш над себе си освобождава примката на егото и човек се отпуска.

Не говори твърде дълго за себе си. Никой не обича самохвалковците, които не се усещат и говорят само за себе си. Ако някой те разпита, обясни с какво се занимаваш, как живееш, но не бави обратния въпрос твърде дълго. Знаем, че има много за разказване, особено ако не се виждали скоро с някои съученици, но нека всеки да може да си каже какво интересно около него.

Обърни внимание на учителите. Обикновено от толкова наздравици и спомени, те, които са поостарели, станали са по-тихи, остават на заден план. Погрижете се да ги посрещнете с цветя или дребен подарък и се поинтересувайте как са, как са днешните деца, как е училището през изминалото време. Вниманието ще ги стопли и те ще си спомнят с усмивка за тази среща. А ако намериш възможност - благодари им за всичко. Никога не е излишно.

Направи (си) много снимки. Не се чувствай неудобно да снимаш на воля. Това е предимството на днешната среща – можем да правим колкото си искаме снимки. Няма нужда да броим позите и да сменяме лентите - технологиите правят спомените ни многобройни. И не забравяй после да споделиш с другите своите снимки. Преди да качиш в социалните мрежи.

Забавлявай се. Просто се отпусни и се смей дори повече, отколкото е нужно. Прегръщай старите си приятели, с които може скоро да не се видиш, вдигай наздравици и дори да има дребни дразнители – не им позволявай да развалят настроението. Отново имате само тази нощ.