Животното, което изглежда като застинало в постоянна усмивка, е едно от най-странните на планетата и е почти на изчезване. Няколко фондации се борят за оцеляването на вида, който има толкова специфичен начин на живот, физиология и взаимодействие със средата си, че съществуването на ленивците буквално виси на косъм. Те са 16 по реда на изчезващите бозайници - по-малко от 500 ленивци са регистрирани, като най-бавният - пигмейският ленивец, не наброява повече от 60-70 индивида.

Ленивците (лат. Folivora) са бозайници, близки до броненосеца. Има на света само 5 вида ленивци, които се делят на двупръсти и трипръсти. Обитават тропическите гори на Централна и Южна Америка - Коста Рика, Панама, Бразилия. Имат много малко мускулна маса, макар да стигат 4-5 кг. Държат се на дървото без усилия, единствено на дългите си нокти. След смъртта си те продължават да висят.



Ленивците прекарват целия си живот на дърветата. Те не могат да тичат, да крачат - те висят. Веднъж седмично слизат на земята, влачейки се, за да се изходят и отново, много бавно се качват обратно. Един ленивец може никога да не напусне дървото си, ако нещо не го принуди. Заради оскъдните движения те самите стават дом на насекоми, водорасли. Добри плувци са, но бавно съхнат и затова могат да зеленясат.

Ленивците има най-бавната обмяна на веществата, позната на науката. Стомахът им има камери за разграждане не храната - предимно листа, но понякога насекоми. В стомасите на ленивци е откривана храна на повече от месец, която още не е разградена. Козината им расте в обратна на всички бозайници посока - от корема към гръбнака и така дъждовната вода се стича, докато те висят.



Зъбите са без корени и са напълно еднакви. Ленивецът няма добре развити зрение и обоняние. Мозъкът е примитивен. Черният дроб е разположен близо до гърба, а далакът се намира отдясно, за разлика от всички бозайници. Стомахът и червата на по-големи от обичайното за размерите му, а пикочният му мехур е с огромен и опира в диафрагмата. Заради 9-те прешлена на шията си ленивецът върти главата си на 180 градуса.

Ленивците спят около 15-18 часа в денонощието. В будно състояние те се хранят, съвкупляват се или просто висят. Нямат любовен период и не живеят по двойки. Женската ражда във въздуха. Бебето изпълзява по корема й, бавно отива към гърдите, тя прегризва пъпната връв и първите месеци то не се отделя от нея.



Ленивците се крия от хищници с помощта на цвета на козината, заради това, че почти не се движат и най-вече, защото не издават никакъв звук. Веднъж открити, те не оказват никаква съпротива. Достатъчно е само да бъдат избутани. На земята те са напълно безпомощни и не се защитават изобщо.

Става безпределно ясно колко уязвимо животно е ленивецът. Старите тропически гори на Централна и Южна Америка са на изчезване и ленивците губят единственото, което имат - дома си. Те са непосредствено зависими от дърветата - досега не е намерен критерия, по който един ленивец избира дървото си - нито по вида му, нито по възрастта му, нито по месторазположението. Но е факт, че не всеки ленивец може да живее, където решим да го поставим.

“Кой го е грижа за измирането на едно толкова грозновато и тъповато усмихващо се същество?”



Това не е горд лъв, респектиращ носорог или паметлив и емоционален слон...Точно защото е такова - грозновато, защото страда мълчаливо, защото не може да се скрие, да избяга, защото едва се движи, точно за това сме длъжни като доминиращ вид да го пазим. Това е истинската сила - закрилата.