“Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.

Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.

Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.

Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.

И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее :
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.”

Евтим Евтимов ни напусна на 82-годишна възраст на 8 юни 2016 г. Роден е на 28 октомври 1933 година в гр. Петрич. През 1952 г. завършва Института за начални учители в родния си град и работи като учител 10 години. От първото си стихотворение, отпечатано през 1951 г., до последния си ден, той остава един от най-обичаните български поети на интимна лирика, а в стиховете му присъстват също патриотични и житейско-философски теми. Той е работил още като публицист, читалищен деец. Автор е на текстовете на над 100 песни на българската естрада.