Какво се питат първо хората, когато се запознават с вас?

Отговорите на двата въпроса, които ще ни помогнат в общуването

Hera.bg

Мария Алексиева
Разбира се, за третия всички сме много наясно – дали сме потенциални партньори. Но в самото начало, когато този въпрос вече е решен, излизат водещи два други. До тях е стигнала проф. Ейми Къди (Amy Cuddy), преподавателка в Харвардското бизнес училище (Harvard Business School). Заедно с колегите си Сюзън Фиске и Питър Глик, повече от 15 години тя систематизира първите впечатления на изследвани групи. В новата й книга "Присъствие" тя обобщава два въпроса:

Мога ли да се доверя на този човек?
Мога ли да уважавам този човек?


Зад малко незадоволителните на пръв поглед формулировки се крият всъщност многостранни очаквания за това, каква роля ще изиграе този човек в нашия живот. И в зависимост от това да развие своя стратегия коя част от себе си да покаже най-напред. Пълноценните отношения предполагат да общуваме с хора, на които имаме доверие и които уважаваме. Но преди да се стигне до пълното разгръщане на отношенията ни, бъдете сигурни, че това са първите два въпроса, които другите си задават, когато се запознават с вас.

Можем ли да използваме това знание за практични цели и по-добра комуникация?

Когато искаме хората да ни уважават

Трябва да добре да преценим ситуацията, в която срещаме нови хора. Ако сме на формална среща, на конференция, на семинар и др. - все ситуации, които се отразяват на нашата работа и положение, определено трябва да се стремим към уважение на първо място. Да бъдем оценени правилно като професионалисти, като хора със знания, опит и умения. Хора, с които всеки иска да работи и общува делово.

Дрехите ако са изчистени, стилни и не непременно строги или скучни, ще отвлекат страничните мисли надалеч и ще помогнат на събеседника ни да се фокусира върху думите ни, а не върху обеците със сложни орнаменти.

Изказвайте се за теми, по които сте наистина компетентни и не се страхувайте да задавате добре формулирани и кратки въпроси. Никой не обича бъбривите хора и тези, които се представят за такива, каквито не са. Това винаги излиза наяве и дори да не ви разобличат в очите, отношението ще си проличи.

Говорете за плановете си, като се движите между привличане на интереса, разкриване на подробности и залагане на разумни амбиции. Всеки човек иска да има край себе си такъв, на който му предстои нещо вълнуващо. Преценява го като полезен и за своето бъдеще.

Ако се чувствате сигурни, правете асоциации с книги, филми, теории и всякакви любопитни неща, които допринасят за богат и смислен разговор. Широката обща култура, която е подплатена с истинско знание, а не научнопопулярна достоверност, е възможно най-добрата визитна картичка.

Не се страхувайте да питате. Повечето хора смятат, че да задаваш въпроси, значи показваш слабост. А то е точно обратното. Нищо не предразполага толкова, колкото един смислен въпрос, който издава незнание, но желание да се научиш. Това, че се опираме на чужд авторитет и черпим знания с открит въпрос също повишава нашия собствен.

Винаги се придържайте към добрия тон и показвайте обноски и принципи. Когато звънне телефона, извинете се и се отдръпнете. Стискайте ръка стабилно и гледайте в очите. Не прекъсвайте събеседник и го оставяйте винаги с впечатлението, че слушате внимателно какво казва, че гледната точка е интересна и заслужава обмисляне.

Колкото до доверието, в бизнес и служебните среди то се гради с времето и добрите отношения, професионализма.



Ако искаме хората да ни се доверяват.

Когато сме в неформална среда, с приятелите си, на парти или в общуване с хора, които не познаваме, обикновено бихме искали да бъдем повече харесвани, отколкото да печелим веднага тяхното уважение. Доверието е част от това да бъдем привлекателни събеседници, да има съдържателен диалог и да се забавляваме, откривайки нови приятели.

Винаги започвате с усмивка. Каквото и да е – запознанство, разминаване в магазина, дори когато говорим по телефона в гласа се усеща усмивката. Хората инстинктивно се доверяват на тези, които са открити, жизнерадостни и показват добронамереност.

Не говорете за себе си, интересувайте се повече от другите. Когато човек пречупи личния си интерес и налагане не его. Когато спре да се прави на по-важен и заслужаващ внимание от другите, едва тогава е в състояние наистина да слуша. Усещането, някой да те кара да се чувстваш интересен, остроумен, добър човек, рано или късно се превръща и в желание на свой ред също да чуеш този човек.

Не се страхувайте да бъдете по-силният, ако човекът срещу вас има тази нужда. Един от моментите, които раждат най-голямо доверие, е да се отпуснеш с някого и да проявиш миговете си на слабост. Ако усещате, че приятелката ви има нужда някой да поеме инициативата, да се скара вместо нея, да отговори на обаждане вместо нея, има нуждата да бъде измъкната – не се колебайте да се намесите. Само с нейна благословия.

Говорете по-тихо. Гръмкият глас може да отблъсне неимоверно много някого, който иска да се довери, да намери приятел, да си излее душата. Ако искате да спечелите нечие доверие, просто намалете децибелите. Така се създава едно по-изолирано пространство, в което може да се води по-личен разговор.

Не се страхувайте да бъдете уязвими и да разказвате за вашите слаби моменти, да се самоиронизирате. Посланието е ясно: „И аз не съм по-различен от теб, и аз съм човек” Колко можете да пострадате, ако признаете, че и на вас ви е тежко майчинството с две деца, че едва смогвате с работата или че сте били зарязани от поредния глупак. Не много, но печелите определено повече, когато ви смятат за земен и нормален човек.

Не ползвайте нищо от това, което сте разбрали за другите и за себе си с цел да ги манипулирате. Манипулаторите всъщност са слаби хора – те ползват силата на волята си да изкривят действителност, която не им изнася. Използвайте интуицията и „човекознанието” си за добро, да направите някого щастлив, да помогнете.

Колкото до уважението в неформалната среда, то се създава, когато човек е честен и лоялен. Това са най-добрите приятели, и изобщо събеседници.

Уважение и доверие се печелят с времето, а се губят за мигове. И отношенията могат да се продължат, но никога няма да са същите.

В това да оценяваме ситуациите и да преценяваме хората не е заложена манипулация и корист.

Тези, които го правят не могат да разберат колко измамни за самите тях са тези мотиви. Но част от емоционалната интелигентност е това да умеем да привличаме определени хора в точните за това ситуации, да бъдем тези хора на свой ред. Така се вижда колко сме свързани и нека връзките да бъдат добри – уважение и доверие.

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=4398