Киното и модата винаги са вървели заедно в един лек и очарователен флирт. Костюмите в един филм са толкова важни за внушението на режисьора, показват усета му към епохата, към вътрешния свят на героя. Понякога костюмите са самият герой - олицетворяват го напълно повече, отколкото репликите, самата "игра" могат да покажат.

Следващите рокли са само част от някои от най-великолепните екранни присъствия на модата. Велики дизайнери са ушили част от тях, други са дело на професионалистите в бранша - костюмните дизайнери. Но едно е сигурно - те са неразривна част от филмите си, от кино историята ни, от това, което наричаме мода. Средството да изразяваме личността си.

Анита Екберг в "La dolce vita"
Танцуващата във фонтана Силвия (Анита Екберг) носи великолепна черна рокля, която не прикрива нищо от пищността й. Роклята, сцената, самата Силвия са фриволни, витални и тяхното единство крещи само едно "Обичам живота! Животът е сладък"




Одри Хепбърн в "Breakfast at Tiffany's"
Истинска модна икона, Одри Хепбърн е обожавана от дизайнерите - тя има вродена елегантност, красива стойка и очарователна усмивка. В "Закуска в Тифани" се разхождат някои от най-красивите рокли в киното, но дългата черна рокля и нанизът перли става истински култ в модата. За нейната героиня тя изразява стремежа й към лукс и добър живот, но по един наивен начин. Защото те е Одри Хепбърн и при нея нищо не е грозно.




Вивиан Лий в "Gone with the wind"
В "Отнесени от вихъра" Скарлет О'Хара е жена с несломим и борбен характер. Тя върви смело към целите си и не отстъпва пред нищо. Зелената рокля е символ точно на това, на нейната изобретателност, когато иска да постигне нещо. Направена е от зелените завеси на имението Тара и действително изиграва своята роля. А Скарлет получава своето.




Джейн Бъркин в "La piscine"
Джейн Бъркин е иконата на 60-те. Тя носи минито с такава непринуденост, от нея се излъчва толкова сексапил и невинност едновременно, че нейният личен стил на обличане повлиява цяло поколение. В "Басейнът" тя носи оскъдна плажна рокля, която изразява едновременно съблазън и невинност. Точно нужните съставки за забъркването на любовния триъгълник между нея, Роми Шнайдер и Ален Делон.



Мишел Пфайфър в "Scarface".
В тази кинокласика Мишел Пфайфър е приятелката на Тони Монтана (Ал Пачино). Гангстерската принцеса ходи полугола през почти целия филм с рокли, подобни на тази. Нейната разголеност обаче не излъчва онзи сексапил, който би могло да се очаква. Тя е като куха кукла - безразлична, отегчена, цинична. Точно същото чудовище като Тони.




Джулия Робъртс в "Pretty woman"
Съвременната приказка за Пепеляшка също събира някои невероятни тоалети. Филмът е тотален хит и заради визията на Джулия Робъртс, а тя е внимателно премислена така, че да отразява и нейната метаморфоза. Червената рокля с голи рамене е контрапункт на синята рокля на Пепеляшка. Тя разкрива една уверена, модерна жена, която току-що е открила себе си, значимостта на своята женственост.




Кари Фишър в "Star Wars"
Може би най-странната рокля, която е виждало киното, и то в такъв филмов култ за няколко поколения. Покриващата цялото тяло бяла рокля е повече от странен избора за една принцеса. Но Лея не е и каквато и да е принцеса. Всъщност роклята може да бъде разгледана и в един друг контекст - в движението за еманципация през 80-те. Тази принцеса не разчита на сексапила и красотата си, за да бъде герой. Тя има достатъчно таланти и дух, за да се превърне в символ на модерната жена.




Шарън Стоун в "Basic instinct"
Още една бяла рокля, но на обратния полюс. Бялата рокля на Катрин и тази сцена, в която тя изиграва немалка роля, са едни от най-разпознаваемите в киното. Минито, което прекрасно очертава тялото й, е единствената дреха, която тя носи по време на разпита. Когато тя кръстосва крака, се вижда, че няма бельо. Роклята символизира сексуалната агресивност на Катрин и в това, че е бяла няма нищо невинно.




Хелена Бонъм Картър в "Fight club"
Още един култов филм и още една изумителна рокля. "Боен клуб" е филм, символ на края на хилядолетието, удря шамари по консумеризма и бездушието ни, не дава никакви надежди за бляскавия нов век, а бълва отровен, черен цинизъм. Роклята на Марла е всъщност втора употреба, взета от заложна къща и някога е била на шаферка. Сега розовият шифон е мръсен, измачкан, със свой мрачен чар - точно като героинята, която я носи.




Кийра Найтли в "Atonement"
Зелената копринена рокля на Сесилия е смущаваща. Цветът й е променлив, измамен, тъканта играе по слабоватото и ръбесто тяло на героинята, която я носи. Всичко това се отнася и за сцената, в която участва. Ключовата сцена, която завърта всички в една шеметна игра на вина, изкупление и реванш. Този цвят се счита в киното за неудобен за гледане, труден за идентификация, но в случая е гениално решение на режисьора. Завистта на сестрата, смущението, психологическата игра между героите и последвалите събития се съсредоточават в една зелена рокля.



На корицата - оригиналните скици за "Закуска в Тифани на Едит Хед