Те няма да ви помогнат да го намерите, те може да ви подскажат как да го търсите. Много хора чувстват днес вътрешна неудовлетвореност и в свят на безкрайни възможности те сякаш са безсилни да намерят дори една-единствена за себе си. Леко привлекателният цинизъм в това да водим двоен живот - да вършим нещо за пари и да копнеем за нещо съвсем друго, е най-голямата ни илюзия. Защото в някой момент, в края на всичко ще е било важно само едно -

“Докато мина цялото това време, аз какво правех? Пропилях ли живота си? Защо не опитах да правя това, което умеех или исках? Защо не казах думите, които исках? Защо поддържах толкова измислени отношения? ”

И в това има само тъга, никаква привлекателност. Времето просто си минава. Никой не иска да бъде този човек, който все се оплаква, който все за нещо съжалява, докато се възхищава на активните хора, които работят за мечтите си. Е, не е лесно. Може би това е най-трудното. Но дълбоко в себе си знаем, както искаме, в какво сме добри. Трябва само да извадим това знание от себе си:

1. "Какво ме въодушевяваше като дете?" Ако се върнем в най-ранните ни години, със сигурност ще се сетим за нещо, което ни е правило щастливи, карало ни е да мечтаем и да искаме да пораснем по-бързо, та да се сбъднат. Някои са искали да станат астронавте, което е наистина нелеко за осъществяване, но много от нас са имали съвсем реалистични мечти за "когато стана голяма" - да помагат на животните, да станат журналисти в голям вестник или просто да пътуват. Никога не е късно да се върнем към онези мечти и да стъпим върху тях, когато искаме да променим нещо в живота си.

2. "Ако не работя, какво бих правил сега?" Ако не сме доволни от настоящата си работа и искаме да опитаме друго, но промяната ни плаши, най-вероятно страхът в необятните възможности, които ни изглеждат твърде преломни. Започнете с малките неща. Ако днес не бях на работа какво ми се прави? Ако изгубя работа, какво ще правя, докато търся? Това може да е хоби или нещо ново, което винаги ви се е искало да опитате. За някои това е правенето на бижута или работата с дърво в работилницата. За други е да започнат да учат език или да започнат курс за маникюристи. Замислете се, може ли да опитате и да намерите призвание в нещото, за което мислите всеки ден.

3. "Кое ме кара да забравя всичко около себе си?" Има ли занимание в живота ни, момент "тук и сега", който ви кара да потънете изцяло в него. Да не поглеждате телефона, да откриете внезапно, че са минали часове, а не сте забелязали дори. Много хора откриват, че тези занимания сякаш губят времето им и това ги стресира, като осъзнаят, как бързо е отминало то. Но това е погрешно. Стресът на ежедневието не бива да разваля удоволствието от нещо, което ни прави толкова дълбоко щастливи. Дори това да са разходките сред природата или фитнеса.

5."За какво си говоря с най-близките си хора?" Ако имате чувството, че не намирате мястото си, че не правите това, което бихте искали, може би не сте край правилните хора. Можем да делим приятелите си на няколко вида, но най-близките не са много. За какво си говорите с тях? Имате ли онези проникновени разговори за живота, за хората, за миналото и бъдещето, които ви дават спокойствие? Да преосмисли човек приятелствата си е едно от най-трудните неща, но чисто практично - нека отдаваме времето си на хората, които ни карат да се чувстваме ценни, важни и интересни. Ако няма такива - да ги намерим, освобождавайки се от онези, които ни карат да се чувстваме нищожни, глупави и банални.

6. "Какво искам да постигна сега?" Премислете внимателно целите си. Запишете ги, за по-ясно. Няма нищо срамно или детинско, после може да скъсате листчето. Краткосрочните - утре, тази седмица, това лято, до Коледа. Дългосрочните - когато завърша бакалавър, когато догодина. Целите не са важни, повечето от тях няма да се случат и без това. Важен е характерът им. Ако целите ви са материални, в това няма лошо, но тази вещ отваря ли възможност за качествена промяна или растеж? Ако целите ви са предимно материални, бъдете сигурни, че няма да намират онова голямо вътрешно удовлетворение, когато се усещаме по-близо до истинската си същност. Материалното е средство, а не цел.

7. "Полагам ли усилия изобщо или се нося по течението?" Всички знаем как е - дните минават, ние сме си същите и ако до Нова година или преди рождения ни ден не ни тресне някоя криза, караме си все постарому. Е, не се оплаквайте, че животът е безсмислен, скучаете или че сте се изгубили. Нямате това право, По-добре си карайте, както си знаете. Човек може да иска да прави, това, което го прави щастлив - да чете книги, да гледа филми, да ходи на кафенета и по магазините. Но това привидно действие, е едно безкрайно нищоправене и също влачене по течението, ако не отговаря на критерия - "това, което обичам, е това, което изкарва средствата да живея." Ние сме в едно вечно търсене на пресечната точка помежду им. Те самите се търсят, защото отразяват и нашата вътрешна цялост.

Вие знаете кое трябва да направите, как да излезете от омагьосания кръг. Само вие го познавате отвътре, само вие познавате самите себе си отвътре. Направете, каквото е нужно и дори да не сте много наясно, дали ще успеете, поне сте направили усилието.