За всички е известно, че детето опознава света, подражавайки на възрастните. За да има впечатления и основа за игрите си, то трябва да общува с тях, да наблюдава действията им и да ги преповтаря в игрите си.

Родителите, които играят с децата си, изграждат близост, показват им различни игри от своето детство, развиват въображението чрез измисляне на нови сюжети и действия...Да, но дори да прекарвате по цял ден заедно с децата, няма как непрекъснато да сте ангажирани с техните игри - трябва да свършите нещо сами, да се погрижите за храната, за себе си.

Защо е важно за детето да играе само?

Развиване на самостоятелност - едно от изключително ценните качества, които всеки иска детето му да притежава. Овладяване на умения, постигане на целите в собствено темпо, естествено и без натиск.

Разгръщане на фантазията - играейки само, детето влиза в различни роли, измисля сюжети и герои. Ако вие сте неотменно до него, ако му подавате непрестанно идеи за игра, може да попречите на спонтанността и на пълното разгръщане на фантазията му.



Влизане във връзка с вътрешния си свят - когато детето играе само това е важна автотерапия. От психологическа гледна точка, детето канализира стреса, развива абстрактно мислене, поглежда навътре именно в самостоятелна игра. Това е момент на съзерцание, който е безценен за всеки етап от живота.

Децата са различни. Има такива, които от малки сякаш са си „самодостатъчни“ - те могат с часове да играят сами, да се забавляват прекрасно с играчките си и изобщо да не търсят компанията на възрастен. Обаче има и такива, които щом останат за кратко сами, веднага започват да мрънкат, да търсят компания и сякаш нищо не е способно да грабне вниманието им.


Защо някои деца не могат да играят сами?

За да се справите със ситуацията и да помогнете на детето да се научи да играе само, трябва да откриете каква е причината за безпокойството му. Може би то не се чувства комфортно когато ви изгуби от поглед, защото се страхува, че ще го изоставите. Това притеснение е характерно за децата между 2 и 4 годинки, които се осъзнават като отделни личности и едновременно се стремят към самостоятелност, но и се притесняват от отделянето на майка си. Ако периодът съвпада и с тръгването на детска градина, не се учудвайте, че малкото не ви оставя за секунда да излезете от стаята и непрекъснато ви моли да играете заедно. Преди всичко то трябва да се увери, че няма да го изоставите и да изчезнете. Уверенията ви, че сте наблизо, може би не са достатъчно достоверни. Опитайте се да откриете проблема и да го преодолеете с търпение и внимание. Едва след отстраняването му може да продължите с опитите да го научите само да измисля сюжети и действия за игрите си.


Как да помогнете на детето да развие самостоятелност в играта

Не стойте в непосредствена близост до детето, но и не „изчезвайте“ за дълго. Може да разговаряте докато се занимавате вие с вашата, а то с неговата работа. Ако видите, че му е трудно да се заиграе, поставете му задачи- вие ще подредите съдовете, а то ще подреди кула от кубчета. Предложението да нарисува кокошка с пиленца и петел с голям гребен ще има по-голям успех от нареждането „Играй си“. Не пропускайте да го похвалите за добре свършената работа. Чувайки, че прави нещата добре, детето ще има стимул да продължи, ще изгради увереност в себе си, а от там- добро самочувствие, доверие в собствените си възможности.

Подавайте в началото идеи, но го оставяйте да ги развива. Не вие контролирате играта. Осигурете му възможност да развихри фантазията си. Купете му палатка-къщичка, в която да играе с играчките си и да развива различни сюжети. Тази палатка е изключително полезна за приучаването на самостоятелна игра, защото изолира детето от околния свят по един забавен начин и му помага да се почувства като господар на времето и пространството си. Ако нямате специална къщичка под ръка, може да използвате подръчни материали - също така забавно е да играе под масата, застлана с дълга покривка или да направите къщичка с помощта на два стола и одеяло. Предложете му да бъде доктор и да преглежда животни в своя кабинет или нещо друго, което да го заинтригува и го оставете. По някое време се поинтересувайте от случващото се, искайки разрешение да надникнете при него- така ще поласкаете самочувствието му на голям и самостоятелен, но и ще му дадете да разбере, че неговият свят е важен за вас.

Оставете детето да играе "глупаво". Ние имаме една представа за забава, децата - друга. Искаме да развиват умения и навици, моторика, а те искат да полудуват. "глупавите" на пръв поглед игри са най-любими, най-увличащи. Дайте му тази свобода и не прекъсвайте играта, защото смятате, че може да прави в този момент нещо "развиващо". Ако непрекъснато го назидавате, то ще изгуби желание и ще потърси удобството - телевизия или смарт устройствата.

Изборът на играчки е изключително важен. Според психолози, добрата играчка е тази, която не играе вместо детето, а му дава поле за самостоятелно измисляне на сюжени и режисиране на игрите. В тази връзка, всички писукащи, танцуващи или даващи нареждания електронни играчки са всичко друго, но не и развиващи самостоятелността. Много по-добър вариант са най-обикновените дървени кубчета, строител, пластелин или пъзел, съобразени с конкретната възраст. Те развиват в пъти по-добре изобретателското мислене у малките отколкото играчките с батерии. Дори обикновен кашон, кутия или друг, на пръв поглед непотребен предмет, би намерил прекрасно приложение в детските игри. От вас се иска само да разпалите първоначалната идея, след което да се оттеглите, оставяйки детето във вълшебния свят на фантазията му.