Нека си признаем, бременността не е каквото сме очаквали, както са ни казвали и каквото пише по книги и форуми. Няма го сиянието, няма го инстинктът, който светва отвътре с появата на двете чертички, няма го умилението. Искаме по-скоро да свърши – когато радостта на околните попремине и всички вече знаят, започват да ни третират нещо средно между болни, изостанали в развитието или поне малко мръднали. Една част от близки и приятели предвидиливо се отдръпват назад и задават безопасни въпроси като: „В кой месец стана?”, а други се държат, все едно нищо особено не се случва с нас. И не можем да разберем кое ни дразни повече.

“Най-добре е всички да ни оставят на мира, а ние да правим тези неща, за които никоя бременна не говори и никой не-бременен не иска и да знае. Да си признаем, че сега ни е паднало да сме щури, колкото си искаме”

Манипулираме околните с „пингвинската” походка и ръката на кръста. Започваме отдалеч – към опашката в магазина, към спирката, в автобуса. Бавно се поклащаме, пуфтим, а кулминацията е когато заставаме с ръка на кръста и изпухтяваме тежко. Винаги се намира някой буден гражданин, който да скастри околните: „Направете място, бременна жена е”

Дори когато коремът наедрее като зряла диня, обуваме старите си „небременни” дънки. Ако стават на бедрата, оставаме с тях и няма значение какво има отгоре. Кой му пука как изглежда, ако може да се напъха в "небременни" дрехи. Дори преоткриваме панталоните с флорални мотиви - модата се завръща постоянно, какво толкова!

Изпускаме нещо и не се навеждаме да го вземем. Щом е на земята, значи вече не съществува, край. Кърпа за баня, сутиен и дори за телефона се замисляме. Кой ще ни търси в 9-тия месец да провери дали не сме родили, а още не сме го отбелязали във фейсбука?!

Поглеждаме с огледало (как иначе?) там долу да видим какво е положението. След 5-6 месец можем от пъпа надолу да видим отеклите си ходила и нещо определено ни липсва от тази панорама. Всичко е наред, на мястото си е. просто да надзърнем.

Не ни пука за обувките, стига краката да мърдат свободно. Винаги сме се възхищавали на тези слаби ходила обути в токчета, които носят корем колкото на кит, но нека признаем – животът на бременната (и околните й) е по-лесен в джапанки...

Извиняваме се с хормоните, когато се държим като истински кучки или глезли. Ами така става – всички онези бременни, които настояват светът да се върти около тях, онези, които искат сладолед или кисели краставички посред нощ. Всички тези, за които ни предупреждавахте - само ни давахте идеи. Ще бъдем каквито си искаме. Хормоните са виновни, питайте всички многознайковци, които постоянно го повтарят.

Съвсем нарочно слагаме ръка под корема, за да покажем, че там има бебе, а не три литра бира и печено прасе. Не че не се познава от километри заради пингвинската походка, но за всеки случай. И да, този корем ще изчезне и мъжете пак ще се обръщат след мен. Не за да ми подадат падналия биберон на бебето, разбира се.

Когато пазаруваме „за бебето” си примъкваме и нещо за себе си. Нещо напълно безполезно, глезотия, тъпотия, но за нас. Никой не мисли за нашите шопинг списъци. Те трябвало да се изчерпват с неща за бебето и дрехи за бременни. Но не заставайте на пътя ни, ако си купим чорапи на слончета. Бъдете умни.

Пускали сме малко в гащите. Бременните не държат много добре мускулите на малкия таз. При смях или кихане може да пуснем малко. Написали сме си домашното, доволни ли сте от обяснението? Пораснете, не сме в детската градина.

Стискали сме зърната на гърдите си, за да видим има ли мляко. Ами вие няма ли да сте любопитни като ви кажат, че само след месец-два ще храните напълно човешко същество на всеки 2-3 часа с мляко от вашите гърди. Няма ли да пробвате, дали млекоцентралата не е отворила врати, т.е. гърди.

Бойкотираме всички полезни за бременната жена навици. Един ден ни омръзва да имаме толкова специален режим и да се грижим толкова внимателно за „нашето състояние”- не си пием витамините или пък нагъваме мазна баничка. Понякога си купуваме бира и тайно я изпиваме. (бел ред.:Каквато и да е вашата революция – само не пушете!)

Прекарваме цял ден в позиране за идеалното „бременно селфи”. Да, прекрасни са онези снимки на професионални фотографи. Със следващата бременност ще резервирам час за сесия при зачеването, за да успеем поне преди 9-тия месец. Сега ме оставете насаме с телефона пред огледалото. И да, ще я постна във фейсбук и в инстаграм, защото ми е скучно, хормоните ме блъскат и жадувам за одобрение от хора, които не познавам. Близките ми приятели и без това са дезертирали.

Понякога си говорим с корема съвсем като с голям човек. Та той и без това е толкова голям и е с нас от цяла вечност, защо да не си поговорим. За свекървата или за газовете, които ни мъчат. Толкова теми, а вече никой не слуша, никой...

Ставаме безпардонни, завършени егоисти Изяждаме целия сладолед сами, цялата салата е за нас, лягаме на целия диван и всички гледаме, каквото ние искаме. Малко ще ни потърпите още. После така и така общо ще страдаме от безсъние и т.н., защо да се дразним от сега?

Използваме бременността да кръшкаме. Няма да ходим на обяд с колегите ти, няма да ходя на гости на леля си, „за да ме видела” и не знам какво си още. Бременна съм, капризна съм, лошо ми е, спи ми се, боли ме кръста – избери си някое от тези извинения.

Пръцкаме сред хора. Ами и това се случва на всяка бременна жена, пак там тази работа с малкия таз и мускулите. Не можем да го сдържаме, ако си мислите, че е зле, нека ви разкажем за киселините или запека си, ето това са благодатни теми.

Планираме последния секс. Никой не ти казва кога трябва да спреш. Да не говорим, че някои препоръчват около термина да се прави секс. Но е приятно да планираме романтична вечер, секси бельо (евентуално, защото за бременни нали), свещи и прочее както е по филмите. Че после – кой знае кога нали?

И последно, не си правим труда да запомним всичките ви съвети, разкази за вашата собствена бременност, пък с първото дете еди как си, пък с второто, защото през цялото време си мислехме за храна.

Забавно е, че можем да правим така:



Но през цялото време си мислим това: