“погалих Егото
с ръка...
срещу косъма зарових пръсти
и видях в очите му
...вина!
кристална...
чиста...и някакси
...добра!
душата ми отвърна
потрепна с неговата честота...
струните й зазвъняха
(Боже мой! Какво вибрато!)
изпитах най-дълбоката тъга
обикнах себе си...прегърнах него...
и разделих на две
безмерната вина...

човек лекува свойто Его
единствено!
заравяйки го!
в Сродната Душа!!!
...и без да пита
оцелява ли се след това...
а тя...
потънала във скръб
мълчи -
за другата Душа
си заслужава...
тихо!!!...
...да те заболи!!!”

https://www.facebook.com/jenyiivanova?fref=ts