Наричат този храст "японска дюля", но е известен като "планински лимон". Прилича малко и на двете. Родината му са териториите на Япония, Корея и Китай. Пренесен е в България от Памирската ботаническа градина в Хорог преди около 50 години, което безспорно е много добра новина, тъй като множество изследвания показват, че плодовете на това растение имат богат биохимичен състав и изключително ценни хранителни и лечебни качества.


Особености

Планинският лимон (Chaenomeles maulei, сем. Розоцветни) е храст с бодливи клонки и едри красиви цветове. Височината му е около 60см, а плодовете му са жълти на цвят, не много големи- почти еднакви на вид с обикновения лимон. Този храст не се нуждае от резитби и е много устойчив на суша, болести и студове. Цъфтежът се осъществява през месеците април-май и приключва до към края на юни. Плодовете узряват през есента като вкусът им е доста кисел и неподходящ за директна консумация. Сокът им, обаче е изключително освежаващ и в комбинация с лъжичка захар е едно от най-здравословните неща, които можете да пиете до насита. Също така можете да го ползвате като заместител на оцета и добре познатия ви лимонов сок.


Химичен състав и ползи

Планинският лимон съдържа:

5 пъти повече витамин C от обикновения лимон

10 пъти повече витамин P от ябълките

Високо съдържание на пектин- 0,6-2,5%

Съдържа 5 вида плодови киселини – лимонена, ябълчна, янтарна, винена и аскорбинова.

Плодовете са богати на Р-активни съединения, големи количества каротин и рибофлавин, витамин В1 и В2

10 аминокиселини- най-важни сред които са треонин, фенилалалин и лизин, както и глутаминовата и аспарагиновата киселина


Още ползи от планинския лимон:

Високото съдържание на аскорбинова киселина осигурява стопроцентово подпомагане на защитните сили на организма при различни инфекциозни заболявания, грипни състояния, белодробни възпаления, повишена температура и т.н.

Витамин P стабилизира кръвоносните съдове, помага при натъртвания и инфекции, прилага се при лечение на ревматизъм, хипертония и атеросклероза. Липсата му води до обща отпадналост, умора, мускулна слабост и кръвоизливи.

Богатото пектиново съдържание подпомага нормалните функции на черния дроб, бъбреците и жлъчката. Пектинът има и противоалергично и антивирусно действие. Подобрява още перисталтиката на стомашно-чревния тракт, улеснява изхвърлянето на токсините от организма.

Органичните киселини в плода допринасят за алкализиране на кръвната плазма, правят възможно поемането на повече кислород от червените кръвни телца и предотвратяват образуването на туморни клетки. Засилват още и секрецията на храносмилателните жлези и повишават апетита.

Янтарната киселина се явява силно противостресово средство.

Глутаминовата киселина играе ролята на главен предавател на нервни импулси в мозъка и е един от основните фактори за мисловната дейност, участва в азотния обмен и синтеза на протеини в мускулите.


Планинският лимон цъфти пищно и ярко точно като дюлята

Чрез солите от плода в организма постъпват алкални елементи (калий, магнезий), които допринасят за алкално-киселинното равновесие.

Доказано е, че сокът от планински лимон убива патогенните микроорганизми и спомага за поддържането на нормална чревна флора.

Ниското съдържание на натрий в този плод определя неограничения му прием от хора с високо кръвно налягане.

И накрая една доказана „рецепта”- идеалната комбинация, която бихте си направили, ако страдате от чернодробни и бъбречни болести, хипертония и атеросклероза, както дори и ракови заболявания, е тази на сок от планински лимон и сок от арония.

Със сигурност планинският лимон е един от многото природни дарове, от които трябва да се възползваме. И не само поради множеството му ползотворни действия върху тялото ни. Наскоро го опитах. Сокът му не може да се сравни с нищо познато, ароматът му е уникален, а вкусът завладяващ. Заслужава си!