"Не просто баба си! Свекърва ми!!!"
С тези думи ме посрещна приятелката ми Мая - майка на едногодишен калпазанин, току-що проходил и, според мен, още твърде неориентиран в големия свят, за да предпочита каквото и да било…Изслушах болката й, излята под формата на дълъг монолог. Мая е принудена от обстоятелствата да живее в една къща с въпросната баба, което май още повече утежнява обстоятелствата. Тъй като тя е в майчинство и денонощно е ангажирана с детето (и то с нея), нормално е да отнася и негативите в сравнение с бабата. Майката е строгата, която все се кара, настоятелната, две думи - тя е „лошото ченге”. И в този момент от работа се прибира баба! Чудно ли е, че детето протяга ръчички и се гушва в баба? Чудно ли е, че тя му се радва, защото е мислила за внучето цял ден? Не би трябвало да е чудно. Чудна е реакцията на приятелката ми.
“Детето предпочита баба си пред майка си и точка. ”
Тя не знае как да си обясни това и страда, ревнува, недоволството се пренася и в техните отношения, замесва се таткото и нещата се задълбочават. Детето не иска да изпие лекарството, което майка му дава - следват нерви (от майката), писъци (от детето) и реакцията на бабата, която не издържа, намесва се и някак с лекота успява да даде лекарството. И така е с хранене, обличане, четене на книжки, излизане на разходка - бабата е добричка с намиране на правилния тон, майката е досадна с изискванията си.
На мен, като на страничен наблюдател, ми е лесно да видя нещата безпристрастно. Отстрани винаги е по-различно. Това обаче не ми пречи да я разбирам напълно, защото и аз бях в ситуацията на Мая и помня колко тежко ми беше. С какъв ревнив поглед гледах дъщеря си- гòрко плачеща в мен и моментално успокоена в прегръдките на свекърва ми. Помня, помня…а преди това толкова обичах свекърва си. Роди се детето и в мен настъпи промяна. Превърнах се в една заядлива ревнивка, която страдаше от всяка усмивка, дадена от детето на някой друг. И в един момент осъзнах, че това не е нормално поведение от моя страна и че трябва да се взема в ръце. Започнах да разпитвам и другите майки, с които общувах, дали и при тях я има тази емоция- някои си признаха чистосърдечно, че се чувстват точно като мен. Значи трябва да има адекватно обяснение на какво се дължи тази ирационална ревност.
Причините може да са много, различни и комплексни, но най-общо се дължат на липсата на увереност на младата майка, тя се чувства малко несигурна в новата си роля. Когато тя се стреми да налага това, което смята за правилно с непоколебимост, за да няма и белег на съпротива у детето и да подкопае авторитета й. В същото време бабите са по-уверени в гледането на деца, имат опит и не се стремят да се налагат.
Нека не забравяме и факта, че до скоро майката и бебето са били едно цяло. Всички са се радвали за бъдещето бебе, но никой не е почувствал като мама живота в себе си, ритничетата, хълцането, побутването- тези усещания и още много преживявания през бременността са направили връзката между майката и детето изключително интимна, дълбока и съкровена. Детето е било част от организма на майка си, функционирали са като едно цяло. И сега нещата са променени, но тя все още чувства детето като своя едва ли не собственост.
“Колкото и да е странно и дори смешно за човек, който наблюдава нещата отстрани, тази ревност може да е много драматично чувство за младата майка. И ако не срещне разбиране, нещата биха могли да се задълбочат.”
Разговорът винаги помага, дори и да е неприятно да бъде започнат именно от вас, след като сте натоварени, но после облекчението, че сте казали недоволството на глас, е огромно. А понякога е по-трудно да разговаряме със собствените си майки, които никак не ни вземат на сериозно като новоизпечени в ролята. Владейте нервите си, отворете темата за забраненото от вас и очертайте границите. С уважение признайте заслугите на бабата и обяснете, че сега е ваш ред да бъдете родител и да поемете отговорността за това, изисквайки правила. Много е неприятно майката да бъде поставена в ролята на „лошото ченге” и да се позволяват неща, които мама забранява.
Проумейте фазите в развитието на децата. До годинка-годинка и малко те възприемат майка си като част от себе си. В неговото съзнание те двамата са неделими и обичта към мама е напълно безусловна. То не може да съществува без нея. Нейният аромат е първото нещо, което детето усеща в новия свят, тя го успокоява, храни, приспива, гушка, задоволява потребностите му от всичко…но с израстването на детето се променят и рамките на светогледа му. То открива и останалите хора - тези, които са около него и майка му. Те също са добри, също могат да гушкат, да забавляват…интересни са. В периода 10-15 месеца детето започва да се привързва и към други хора - този период обозначава периода, в който детето се осъзнава като отделен индивид.
С времето, с грижите и радостите около бебето, вие ще придобивате все по-голяма увереност. И ще знаете, че сте незаменима за вашето дете и това няма да се промени от никой друг човек в живота му. Това, което исках да обясня на приятелката си Мая беше, че детето и не е спряло да има нужда от нея, защото мама си е мама. Ако нещо го заболи - мама е насреща, ако го е страх - пак ще се гушне в мама. Без мама не може, тя не се побира в категория. Тя е част от детето и обичта към нея е безусловна. Но детето винаги ще има нужда от други хора, от разнообразие, социализация и общуване. С времето, както увереността нараства, така и се учим да пускаме децата си по техния път. Да ги оставяме да трупат опит с татко, баби и дядовци, лели и вуйчовци, съседи и приятели.
Поговорихме, разказах й за моя опит, разказах й всичко това. И тя сякаш се успокои. Утешително е да знаеш, че не си сам, че не полудяваш. Дано съм помогнала поне малко на Мая да осъзнае, че нещата не са толкова страшни, колкото й се струват. Детето ще открива света с интерес, ще обича и ще има потребност от различни хора, но мама винаги ще бъде нещо по-специално от останалите. Прегръдката на мама винаги ще бъде по-специална и най-любима от всички.Мама си е мама.
