Забелязали сте, че в последно време детето се удря само с юмручета, блъска си главата в стената, драска се с нокти или си скубе косата...тези прояви най-често са следствие на неуспех в някоя игра, след забележка от ваша страна или след скарване с приятелче. Най-вероятно става въпрос за прояви на самонараняване, доста типични в детската възраст.

Склонността към самонараняване е форма на агресия, само че насочена към самия агресор - в тези случаи говорим за т.нар. автоагресия. Причините за появата и са различни, но най-често първите признаци за склонността към автоагресия възникват в периода след стабилното прохождане, когато детето вече няма нужда някой да го води за ръка, за да опознае света. То открива нови интересни обекти за изследване, до които трябва да стигне на всяка цена, но в същото време запасът му от комуникативни средства е все още доста ограничен и детето не може да опише желанията си с думи.

Ако устремът му да докопа колекцията ви от стъклени фигурки, например, бъде спрян от категоричен отказ, детето реагира буйно и агресивно, като най-често посяга или на попречилия му възрастен, или на себе си. Последното никак не е рядко явление и има дълбок смисъл - то вече е забелязало, че опитите му да се самонарани получават бурна реакция от ваша страна и така цели или да привлече вниманието ви, или да му бъде позволен достъпа до желания обект.

Първоначално самонараняването възниква като знак за безсилие - детето не може да се справи с нещо или не може да изрази желанието си и агресията от този факт преминава в желание за самонаказание. Ако в този момент родителите реагират емоционално и позволят това, което са забранили, детето разбира, че това е начинът да постигне целта си и следващите прояви на автоагресия няма да закъснеят.

Друга причина за самонараняването може да бъде вътрешното напрежение, начало на невроза у детето, породена от конфликти между родителите или в детската градина, училище. Ако родителите си позволяват чести кавги пред него, нормално е то да реагира на стресовата ситуация с агресия. Ако му се вменява чувство за вина поради несправяне с дадена задача, обвинявано е за нещо и самочувствието му е понижено, склонността към самонараняване е външен показател на вътрешния дискомфорт.

Как да реагирате, ако забележите прояви на автоагресия у малкото дете?

Отговорът не е универсален, но във всички случаи е изключително важно за запазите спокойствие и да не дадете външна изява на притеснението си от тези действия. Веднъж видяло, че по този начин може да ви въздейства, детето ще продъжи да го прави и на вас ще ви бъде още по-трудно да го откажете от склонността да се самонаранява. Тихо и спокойно обяснете защо се налага да му забраните нещо или не можете да му купите друго, но въпреки това го разбирате и знаете как се чувства. Добре е да го оставите за малко само, без да показвате притеснението си. След като осъзнае, че няма да отстъпите пред методите му, детето ще се успокои и ще насочи енергията си в друга посока.

Ако самонараняването има по-дълбоки от желанието за манипулация причини, направете всичко възможно да ги отстраните от ежедневието на детето. Осигурете му спокойна обстановка, в която не се крещи, хората не се обиждат, не се карат и не проявяват агресия един към друг. Разрешавайте споровете с околните насаме, нека детето не става свидетел на конфликтите ви, колкото и дребни да изглеждат те във вашите очи. При прояви на автоагресия запазете спокойствие и с равен тон, без да изпадате в паника, обяснете, че тези действия ще доведат само до ненужна болка. Важно е да овладеете ситуацията и да не насилвате детето за нищо. Ако успеете да реагирате с търпение и постоянство, признаците на автоагресия ще стават все по-редки и единични, докато отшумят напълно.

“Неотработената автоагресия от ранното детство може да създаде истински проблем в пубертета.”



Като легитимирана вече форма на себеизразяване, самонараняването става по-сериозно - нарези по тялото, горене с клечки кибрит и др. Според психолозите такива деца имат проблеми с изразяване на дълбока вътрешна болка, породена от травма или от случка, от дълбоко вътрешно преживяване.

Как може да разпознаем, че тинейджърът се самонаранява?

Носи дълги ръкави и крачоли дори лятото - крие тялото си
Избягва да го виждате разсъблечен - в стаята му или в пробната на магазина
Не е контактен, потиснат е, усамотява се за дълго в стаята или в банята.

Ако забележите доказателства за самонараняване, добре е да потърсите консултация с детски психолог, който да даде най-точен и професиионален отговор за това как да реагирате и как да помогнете на детето, за да не се задълбочи проблемът. Да поканиш тинейджър на разговор с психолог може да е невъзможно на пръв поглед, ако връзката на доверие е прекъсната. Но си струва да опитвате, защото последиците може да са страшни. Ако го забележите в съученик или във ваш ученик - сигнализирайте, не се колебайте. Тези деца имат нужда от помощ.