Едва ли има майка, която да не чака с трепет първите думички на детето си. При едни това става съвсем неусетно. Други чакат момента дълго и подплатено с не малко притеснения и вълнения. Говоренето, също като ходенето, рано или късно се случва, но преди да чуем първите съзнателни думички и изречения на нашето дете, говорът минава през редица етапи и трансформации, за които родителите е добре да знаят и подкрепят.
Естествено, развитието на всяко едно дете протича със собствени темпове. Всички деца са различни и ще се случи по различен начин, но за родителите е наистина ценно да са запознати с етапите, през които ще преминат. От една страна ще се чувстват по-спокойни за това, което ги очаква, от друга ще знаят как да бъдат полезни на своето мъниче.
Развитието на човешкия говор започва много по-рано, отколкото всички ние си представяме.
Съвсем скоро след раждането, между първия и третия месец, детето реагира на гласа на мама и татко. То може да размаха ръчички, да отвори очи или да обърне глава по посока на звука. Не само – детето се успокоява, щом чуе познати гласове или песничка, която мама му тананика. В този етап се поставя основата на бъдещата комуникация.
На възраст около 3-4 месеца детето с интерес следи хората, около него, които му говорят. То реагира с усмивка и все по-често се опитва да им звукоподражава. Гукането е основният начин на комуникация, но от по-съществено значение са първите опити за имитиране на говора на възрастните. Разбира се, това трудно може да бъде забелязано все още, но пък в първата крачка към усвояването на речта.
Съвет: Децата учат най-добре чрез имитация, затова още на този етап, колкото и безсмислено да ви се струва, е добре активно да комуникирате с вашето дете. Не се притеснявайте да гукате заедно с него, да му говорите, пеете и гледате в очите. Всички тези действия предразполагат детето да комуникира активно и да развива успешно говорния си апарат.
Ако на 3-4 месеца звукоподражанието е съвсем неумело, то
около шестия месец се появяват първите срички: „ма-ма“, „ба-ба“, „та-та“, „да-да“. Това са първите успешни звукосъчетания, наречени лепетна реч, които обаче съвсем не са осъзнати. Те са по-скоро упражнение за по-нататъшното овладяване на езика, но далеч не са преднамерена и целенасочена реч. Затова, ако следващия път чуете от майка да хвали детето си, че е изрекло първите си думички на възраст около 6-7 месеца, далеч не бързайте да се възхищавате или още повече – да се отчайвате и притеснявате, че вашето мъниче закъснява. Макар, че приличат на някои думи от нашия език, подобни звукосъчетания са една идея по назад в стълбицата на говорното развитие.
“За поява на говор може да говорим, когато детето започне да използва думите (а те първоначално могат да звучат съвсем по бебешки) спонтанно и целенасочено. Или иначе казано – повтарянето като папагал след възрастния е част от говорното развитие на детето, но то предхожда осъзнатото и истински функционално използване на речта.”
За какво да внимавате: ако до годинката детето ви не реагира на вашия глас, ако все още липсва гукане или лепетна реч или каквато и да била неосъзната имитация на говора на възрастните, то е добре да се консултирате със специалист. Подобни прояви могат да са сигнал за проблеми със слуха и не само.
А знаете ли, че между развитието на речта и развитието на фината моторика на детето има пряка връзка. Затова, ако искате да подпомогнете развитието на речта, съсредоточете усилията си както върху комуникацията, така и върху умелото използване на ръцете и пръстчетата. Научете малкото дете да хваща дребни предмети, как да подрежда кубчета едно върху друго и как само да борави с лъжицата за хранене.
“Защо някои деца проговарят по-бързо?”
в следващата част:
