„Колебая се да нарека красивото, строго име ”тъга” непознато чувство, смутно и благо, което ме обсебва. То е тъй цялостно, тъй себично, че почти се срамувам от него, а досега тъгата ми се е струвала достойна. Не съм познавала нея, а само скуката, съжаленията, по-рядко угризенията. Днес нещо ме обгръща като коприна, дразнеща и мека и ме отделя от другите.



“През онова лято бях седемнадесетгодишна и безоблачно щастлива.””

Така започва скандалният роман на френската писателка Франсоаз Саган (1935-2004) "Добър ден, тъга". Годината е едва 1954 г., а авторката е само година по-голяма от героинята си Сесил, когато изпраща ръкописа на тънкия роман в издателство "Жюлияр". Настроенията в Европа са свободолюбиви и жадни за приключения и любов. Войната е минало, което всеки иска да забрави. Курортите, модата, изкуството, красивите къщи, коли и жени утешават, карат хората да мечтаят отново и те неистово искат да се забавляват. Само след няколко години ще се случат 60-те с целия шум на рокендрола, минижупите и Хапчето.

Но през 1954 г. романът предизвиква скандал. Как е възможно едно момиче на 17 години да говори за живота с такъв цинизъм! Да има всичко и да изпитва тази странна тъга. Да разполага с парите си, да безделничи и в същото време да е и да има такива странни отношения с баща си и жените в живота му. Но всеки, който познава Франсоз Саган (родена Франсоаз Куарез), няма да се учуди на темите в романа й.


“Парите може и да не купуват щастие, но предпочитам да плача в Ягуар, отколкото в автобус.”

Родена в богато семейство, тя е разглезена, обича удоволствията и получава всичко, което поиска. За нечувания за времето си (и като за жена-писател) хонорар 100 млн. франка тя получава от баща си съвет да похарчи всички пари до дупка, защото на нейната възраст парите не носят нищо добро. И тя следва съвета му през целия си живот. Години, прекарани в гуляи, казина, ваканции с приятели. Огромни суми за коли, дрехи и скъпи играчки. Франсоаз Саган издава много книги, които се филмират, има афери с жени и с мъже, но подобно на героинята си, никой сякаш не е разбрал от къде блика тази смущаваща тъга.



Снимката на корицата е от филма на Ото Преминджър "Добър ден, тъга" (1958 г.) с Джийн Сибърг в ролята на Сесил.


Джийн Сибърг и Франсоаз Саган на снимачната площадка