Под нежний лъх на вечер ароматна...
"Смърт", Д. Дебелянов
Hera.bg
Димчо Дебелянов
“Под нежний лъх на вечер ароматна,
пребулени със мек янтарен прах,
заглъхват в мир простори необятни,
че светъл ангел ръси сън над тях.
Последний стон на морний ден издъхва
на здрача във безшумните вълни...
Невидимо крило над мен полъхва
и сладък глас зове ме в далнини.
Безчет звезди се стичат в небесата,
на светъл пир призвани от нощта,
и в кротко упоение душата
заспива в златний скут на вечността.”
Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=4529
