Всяко дете има периоди, когато не изпълнява това, което родителите му казват, молят или забраняват. И ако това лошо поведение е рядкост за някои деца, то при други се е превърнало в ежедневие. Лошото държание при децата, често се подхранва от неправилни реакции и типове несъобразени постъпки от страна на родителите. Когато тези моменти се повтарят, без да има промяна към по-добро държание, родителите изпадат в ситуация, при която губят контрол и въздействие върху възпитанието на своите деца. Негативното поведение започва да става част от характера на детето, което от своя страна води до различни проблеми в комуникацията, неразбирателство и липса на доверие.

Родителски грешки, които насърчават лошото държание на децата:

Непоследователност – когато кажете на детето си, че не са му позволени повече бонбони или други лакомства за деня, то реагира гневно на това и вие, за да го успокоите и овладеете ситуацията, все пак му давате да хапне още малко сладко. Това поведение на родителя показва на детето, че всеки път, когато му се прииска още шоколад или бонбони, трябва само да се държи по същия начин, за да постигне това, което иска. Тази непоследователност прави единствено лоша услуга на вашето дете и вреди на възпитанието му.

Неизпълнение на обещания и наказания – всички сме попадали на родители, които си служат с напразни заплахи за забрана („Ако отново постъпиш така няма да гледаш телевизия/ няма да излезеш навън/ няма да ядеш сладолед/ няма да играеш на компютъра” и т.н.). След това родителите оставят нещата да следват собствения си курс и забравят за своите обещания. Разбира се, децата продължават да вършат това, което им е забранено и защо не? Не са последвали никакви последствия за тях, въпреки десетките изброени родителски заплахи.

Напразни извинения – разбира се, няма как да очакваме от децата да бъдат перфектни, винаги послушни и изпълнителни. Това е невъзможно. Те могат да бъдат гладни, изморени, в лошо настроение или раздразнителни и това да повлия върху държанието им. Това е особено изразено, когато децата са в по-ранна възраст и не могат да изразят емоциите и чувствата си ясно. Но да си служите с постоянни извинения, породени от тези състояния на детето, е погрешно и по този начин ще го научите винаги да реагира истерично, когато нещо не се случва така, както то е очаквало. Опитайте се да намерите подходящ начин за комуникация с детето, за да сте наясно от какво се нуждае в момента и да му обясните какво може да направи, за да поиска нещо без плач и викове – можете да опитате да му покажете как да посочва или да рисува това, което иска.



Заплахи – според психолозите, заплахите са много далеч от правилното родителско поведение. Има случаи, когато този подход може да бъде силно негативен и вреден за психиката на детето. Изследвания на учени в областта на детското развитие показват, че децата, които са били заплашвани от родителите си, ако не направят определено нещо, са много по-склонни към лъжа.

Крещене – фактът, че те повишили тон, съвсем не означава, че детето ще ви разбере и ще послуша молбата ви. Дори да има някакъв ефект, той ще бъде краткотраен и впоследствие напълно безсмислен. Ако злоупотребявате с повишаването на глас, единствено ще влошите отношението си с детето.

Физическо наказание – според проучвания, ако детето често се подлага на наказания, при които се използва физическа сила, то може са стане агресивно, плахо и без самочувствие. Тези деца ще научат по-скоро как да избягват болката, отколкото какво трябва да направят, за да променят държанието си.

Усмихване и бездействие – тази комбинация в родителските реакции е считана за най-лошото поведение. Може да ви се струва очарователно, когато детето се изправя на стола докато се храни, използва пръстите си вместо прибори, вика и събаря предмети около себе си, а вие се наслаждавате на активността и енергията му. Но хората около вас едва ли ще го оценят. Децата ще продължат със своите експерименти и лошо държание, ако не вземете мерки и не им обясните как е добре да се държат на обществени места и с/ около други хора. Това е от особено значение за тяхното възпитание, изграждане на стабилни навици и комуникация.

Разбира се, много неща зависят и от възрастта. Малките деца не знаят какво е добро и какво лошо, те не правят разлика между двете: когато се държат зле, те действат без да го осъзнават. Не забравяйте, че децата поглъщат всичко, което се случва около тях – всичко, което виждат и чуват. Давайте им добър пример с действията и изказванията си. Обяснявайте им какво е правилно и какво не е наред, за да можете да овладеете възникнали поведенчески проблеми още в зародиш, защото да се превъзпита дете в по-напреднала възраст е задача с повишена трудност.

Тези наши грешки не са посочени, за да ни накарат да се чувстваме виновни. И ние имаме слаби моменти, когато нямаме сили да прилагаме система, да поучаваме и целенасочено да възпитаваме. Но това, което прави един родител добър е старанието да бъде такъв.