Лечението на организма с живи пиявици е известно на човечеството от хилядолетия, разпространено е в целия свят – и в племенните култури, в висшето общество на Европа и Америка. За много дълъг период от време то е било смятано за панацея и всички възможни неразположения са лекувани с пиявици. Тогава се е използвало повече за кръвопускане, защото предшествениците ни установили, че за разлика от кръвопускането със скалпел, раните от пиявици не е инфектират. Модерната наука се интересува повече от съдържанието на слюнката на пиявиците и методът е реабилитиран. От Клеопатра до Деми Мур пиявиците са и доказани в битката за вечна красота.



Медицинската пиявица се отглежда в специални лабораторни условия и е съвсем стерилна. Дори може да бъде възприемана като жива спринцовка – след употреба тя се унищожава заради риск от зараза. Хирудотерапевтът е добре да е медицинско лице и да има опит в това, което прави. Грешките може да не са фатални, но ефектът няма да е постигнат, а и може да има усложнения.


“Много важно е да се уточни за тези, които веднага ще се погнусят, че видът се развъжда само за медицински цели, усещането не е неприятно, наподобява мравучкане и изобщо предвид ползите, погнусата може да бъде преодоляна. ”


За какво се използват медицинските пиявици?

Рефлекторно въздействие – поставени на определени нервни възли по тялото пиявиците извършват механични дразнение на нервните клетки, подобно на акупунктурата и лечебния масаж. Ако се използва с такава цел, терапевтът трябва много добре да познава нервната система на човек и на кои места, какви нервни окончания се разполагат.

Очистване на кръвта. Пиявиците инжектират в раничката хирудин. Това е естествено биологично вещество, което забавя съсирването на кръвта. След като пиявицата се нахрани и сама падне от раната, следва кръвотечение от мястото, което може да трае 24 часа. Количеството кръв е минимално и не се отразява на хемоглобина, освен ако той не е твърде нисък. Подобно на кръвопускането и кръводаряването, по този начин организмът се изчиства и се стимулира образуването на нова, „чиста” кръв.

Биологичният състав на слюнката на пиявицата.

Познати са над 200 активни вещества в нея, най-известният от които е хирудинът. Който е в пъти по- силен от хепарина. И двете вещества действат против тромбите по кръвоносните съдове, варикозни кръвоносни съдове.

Слюнката на пиявиците разнасят тромбите, разреждат кръвта и я правят по-течна. Подобряват кръвосъсирването и обмена на клетки. Действа съживително на лимфата. Изобщо пиявиците се справят успешно с всякакви здравни проблеми, свързани с тромби, кръвонасядане, инфаркти, инсулти, хипертония, хемороиди.


Заради микроб, който живее в стомаха на пиявицата, те изтребват някои от много упоритите микроби, гъбички и много следоперативни инфекции могат да бъдат избегнати. Раничките от пиявици никога не загнояват. Този микроб не може да живее извън пиявицата.

“Хирудореапията помага и при глаукома, възпаление на очните кръвоносни съдове. Поставят се на слепоочието, но се използват значително по- малки пиявици. ”

Пивиците влияят добре и на производството на нервни клетки, поради което се използват за редица заболявания като парализа, Алцхаймер, Паркинсон, множествена склероза.

Хирудотерапията е съпътстваща терапия, с много добри показания. Не се препоръчва единствено при хемофилия, онкологични заболявания, анемия и бременност. У нас този отдавна познат метод тепърва набира популярност, но интерес към него вече съществува.