На всеки от нас рано или късно се случва да бъде предаден. Понякога дори от най-близкия си човек. И на всеки от нас рано или късно му се налага да прости и непростимото само, за да може да живее в мир със себе си. Способни ли сте да простите изневяра? Или ще го направите само на думи, а там дълбоко в душата ви винаги ще боли и ще има ако не купчини, то останки от неразбиране, гняв и желание за отмъщение дори?

Често това е най-трудното, което се изисква от нас в този живот- да бъдем добри и разбиращи, макар към нас да са се отнесли зле и с неразбиране. Всъщност трудно е, но не е непосилно да го сторим. На първо време трябва да си дадем сметка за едно и то е, че прошката е избор, а не чувство. И че точно този избор те прави свободен, спокоен и готов да продължиш напред, без негативни мисли в ума и болка в душата. Как се случва това? Като осъзнаем, признаем и победим...себе си.

Да започнем от тук - защо да простим?

Да бъдем озлобени и изпълнени с гняв е много по-лесно, отколкото да простим.

Прошката започва от това да разберем гледната точка и мирогледа на човека, който ни е наранил

Трябва да помним, че прошката не оневинява и не омаловажава предизвиканата болка, но тя може да я излекува.

Тя не е предателство към самите нас. Прошката е воля да продължим напред.

Тя не е дума, а дълъг и труден процес, изискващ зрялост и усилия, но и носещ истинско душевно облекчение.

Да простиш означава да схванеш цялата сложност на хората - нито само добри, нито само лоши. Поставяйки хората в двете крайности, ние не можем да простим.

Когато не прощаваме, ние позволяваме на този, който ни е наранил, да продължи да живее в нашата реалност, вместо

Отказът от прошка може да се превърне в психологическа травма, която да ни пречи наистина много в бъдещото общуване с останалите

Прошката всъщност е решението да приемем грешката, която е сторил някой спрямо нас. Приемаме с това, че и ние сме правили грешки спрямо други хора.


Прошката е процес, как да минем през него?

В никакъв случай не омаловажавайте болката, която изпитвате. Напротив - приемете я. Какво ви носи тя? Носи ли ви яснота за човека, носи ли ви просветление за ситуацията? Не е ли това предателство всъщност изясняване на истината? Ако е твърде объркано, седнете и запишете на лист всичко, което мислите и чувствате. Със сигурност това ще ви накара да видите черно на бяло онова, което е в ума и сърцето ви и така много по-лесно ще обработите цялата тази „информация”, скрита в самите вас.

Помислете над това какво ви носят тези чувства. В повечето случаи задържането на яда и болката носи единствено и само негативна енергия, от която трябва да се отървете. Помислете за хубавите неща, които сте получили от този човек, след което сложете границите за себе си - кога, как и по колко ще продължите да общувате от тук нататък.

Дайте си сметка за собствените ви грешки спрямо човека, който ви е наранил. Дали не сте заслужили по някакъв начин подобно отношение? Ако сте убедени, че не сте, тогава просто приемете случката като грешка спрямо вас и погледнете напред. Но в противния случай - не съдете другия твърде строго.

Не се осмелявайте и за миг да използвате стореното ви от човека като оръжие срещу него. Каквото и да ви е причинил някой, вие нямате право да го унижавате или обиждате. Често при двойки, при които единият е изневерил, другият заявява, че е простил и дава шанс, но се оказва, че е само на думи. С течение на времето предаденият се опитва да си го върне, държи се пасивно-агресивно с цел да наказва, обвинява и натяква стореното при всеки удобен момент. Това не е прошка. Това е начин да отмъстиш. Затова веднъж избрали да простите, вие нямате право изобщо да споменавате случката.

Когато завинаги е завинаги. В случай, че тя се повтори или с вас се държат непристойно отново, просто взимате единственото правилно решение - отстранявате завинаги този човек от живота си и продължавате напред. Това е окончателно решение и е вече въпрос на самоуважение.

Прошката е избор, който може да ни дари с щастие. Невъзможността да простиш от страх да не бъдеш наранен отново е решение, което може да ти отнеме най-милото за цял живот. Не давайки шанс на някой, който си обичал повече от всичко и вероятно още обичаш, е гордост, която може да ти струва наистина много сълзи- повече, отколкото си изплакал, когато си разбрал, че си предаден. Затова, ако си убеден, че обичаш някого, си длъжен да му простиш. Защото бъди сигурен- следващият също няма да е безгрешен.

Винаги съм била против това презастраховане - да не простиш, за да не бъдеш наранен отново. Това задържане гарантира ли ти, че никога повече няма да бъдеш предаден? Разбира се, че не. Освен това е доказано, че хората, които прощават, много по-рядко развиват депресия и тревожност, радват се на по-здравословни връзки с околните и живеят в мир със себе си. Отмъщението изглежда най-логичната реакция, но единственото, което се постига е допълнително затъване в колелото на омразата и болката.

Понякога постъпките ни спрямо другите са егоистични. Друг път собственият ни гняв е в състояние да ни превърне в хора, които не познаваме. Добрината обаче никога не се губи. Тя е там в душите ни и ние сами правим избор дали да събудим нея или да се отдадем на яростта и болката, които могат само да рушат. Не рушете, а градете- с добрина, с прошка, с желание да усъвършенствате душата си с всеки изминал ден....така, както се стремите да усъвършенствате ума си.