Есенна орбита
Hera.bg
Георги Константинов
“О, как лудуват в есента
дърветата с перчеми рижи!...
И с неспокойните ята
отлитат летните ми грижи.
Шосето - някъде встрани -
като река бучи и тътне...
Надуват клаксон мойте дни,
но пак съм нередовен пътник.
Гората гледам удивен,
ръка протягам на тревите
и зрели жълъди край мен
валят като метеорити.
В примамливите висини
дали шуми гора такава? -
Старее тя от новини
и зрелостта я подновява.
Надвила зноя, чака мраз.
Разперва клони над пороя...
Изглежда тук единствен аз
пристъпвам в орбита не своя.
Подобно зрител закъснял,
вървя сред скъсани декори...
Аз края само съм видял.
Началото ще се повтори. ”
Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=4566
