Децата растат като на един дъх. До вчера ги учим да се хранят сами с лъжица, да се обуват и да вдигат ципа на якето. Понякога успяваме да ги научим да казват „Благодаря” в правилната ситуация и дори да подадат играчка на друго дете. Понякога не успяваме, пък те сами от някъде научават и ни изненадват. Толкова сме всемогъщи, когато са малки, и толкова крехко е това всемогъщество.

Когато поотраснат обаче, сякаш се изчерпваме. На какво да научиш едно 10-11 годишно дете, след като то всичко знае, всичко може или го има на клипче в YouTube? Оказва се, че децата уж могат и знаят всичко, но са безпомощни в съвсем обикновени житейски ситуации. Като скъсано копче или „мама е забравила да остави обяд”. И никога не е късно да ги научим на нещо. Не става дума за „женска” и „мъжка” работа, възпитанието трябва да надскочи това разделение, като само се съобразява с индивидуалните способности и възможности.

Умения на поотрасналото дете:

Да готви. Критично важно умение, което все повече отпада от домашното възпитание. Едно дете, момче и момиче, трябва да може на около 10 годишна възраст напълно самостоятелно да си приготви сандвич, да отреже разни неща, да си направи чай и да изпържи яйца. Под наш надзор на около 11-12 години – да приготви пържола в тиган, да свари супа, да изпече кекс, да направи баница. Показваме, правим заедно, обясняваме логиката на процеса, същината на продуктите. Готвенето е магия, вдъхновение, но и много точна наука, благодарение на която оцеляваме. Един ден сме край тях, утре те са студенти. Един ден „дай на мама да ти направи”, утре те стават майки и бащи и не могат да приготвят бебешко пюре.

Да шие. Отдавна също не е „женска работа”. Шиенето е една от „домакинските” дейности, които отразяват цял мироглед – „защо да го шия, щом мога да хвърля и да си купя ново”. Замислете се вие как действате. Възможността нещо да се поправи, да се зашие или да се рециклира в същината си е еко мислене, а не стиснатост за едни чорапи. Базовото боравене с игла и конец е добре да започне по-рано – с някои „направи-си-сам” дейности, но едно дете на 10 години би трябвало да може да вдене игла, да направи възел и да знае поне един бод. Съответно да си зашие копчето, дупката на чорапа.

Да чисти. Никой не обича, вярно е. Сещаме се за поне 10 неща, които бихме правили, вместо да чистим. Самите ние, родителите. Това нежелание се предава и на децата. Факт е, че в повечето случаи родители, които не обръщат внимание на реда и чистотата, възпитават така и децата си. Но е добре да им покажем поне как става това с чистенето – прахосмукачка, съдовете, мопа, мокър парцал, банята. Няма нищо по-хубаво да се прибереш в разтребен дом, да не се притесняваш да поканиш някой инцидентно, защото знаеш, че няма да се срамуваш от състоянието на дома си. Прането на ръка също не трябва да е чуждо на едно дете.

Да плува. Ако не можете вие, запишете детето или пробвайте с него и вие да се научите. Плуването не само е спорт, който развива цялата физика и стои особено естетично на момчетата, но е умение за оцеляване. За спасяване на човешки живот. Децата имат вродена любов към водата и дори като бебета плуват отлично, но никога не е късно да се научат и като големи. Самозащитата също спада към физическите дейности за овладяване както на момчета, така и на момичета.

Да се оправя с парите. Финансовата грамотност е от голяма важност и към парите трябва да бъде създавано положително отношение – като към важен ресурс, от който зависят някои съществени придобивки и преживявания. Съставянето на бюджет започва със самостоятелното пазаруване, смятане на ресто, планиране на покупки и може да започне още с домашните по математика. Но около 10 годишна възраст едно дете трябва да може да се оправя само със скромна сума на касата, да проверява рестото и да планира за определена сума определена цел – продукти за някое ястие, продукти за пикник за трима и т.н. Приучаването към съставяне на списък с приблизителна сума за всеки елемент е полезен навик, за който със сигурност ще ви благодарят.



Да се грижи за автомобила. Особено ако имате момиче. Не е нужно да знае в подробности устройството на двигателя или да сменя сама скоростна кутия, но базови знания за механизма на колата, за видовете гориво и да оставя колата в приличен вид. Едно 10-11 годишно дете може да помага в миенето на колата, да гледа как се сменя гума. Да знае за документите, застраховките и да познава таблото на колата. Ако не сте привърженици на автомобилите и имате колело, това важи и за него. Може би сега е моментът да купите истинско голямо колело, да му покажете как да се грижи за него, да запознаете детето с правата и задълженията му на велосипедист като част от движението.

Да оказва първа помощ. Една от огромните слабости и безотговорности, които училището и държавата имат към нашите деца, е липсата на уроци и практически занимания по първа помощ. Говорим за изкуствено дишане, разпознаване и реагиране на травма, съобщаване на спешната помощ за инцидент и т.н. Това трябва да се проведе от специалисти – лекари и полиция, но вкъщи също имаме някои отговорности. Първо, децата трябва да преодолеят страха си от кръв и да се учат да потискат болката в името на лечението й. Дете на 10 години трябва да може да прави превръзка с марля и бинт, да знае какво да прави при навяхване, счупване на крайник, да обезопаси рана и на теория поне да има представа от някои умения като дишане уста в уста, вадене на език и т.н.


Да му помогнем да се грижи само за себе си. Ние няма да сме вечно край тях, това не е и редно. Но едно дете, преди да влезе в пубертета, трябва да може да се движи безопасно по улицата, да внимава в интернет и да знае всичко за безопасния секс. Това е наша работа и не е рано, но никога не е късно да говорим по тези теми с тях. Сигурно има и още, за които се сещате. Сигурно на някои родители и деца им е трудно, срамежливи са или интровертни. Но има моменти, когато родителите трябва да проявим настойчивост. Има умения, които те са длъжни да владеят.