Да започнем с нещата, такива каквито трябва да бъдат, а не такива, каквито са – решението дали да родим естествено или със секцио, трябва да се вземе отговорно от лекар-специалист, а не от самите нас. На практика обаче прилагането на цезарово сечение отдавна се е превърнало в концерт по желание. В частните клиники (както и в държавните) удрят едно рамо на желаещата да роди по „безболезнен” начин и й назначават операция. Защо не я убеждават в противното е съвсем разбираемо – цената на секциото е няколко пъти по-висока от тази на нормалното израждане. Също така в първия случай работата им с родилката приключва за има-няма 50 мин., а във втория може да им отнеме много часове.

Ражданията със секцио у нас се увеличават с главоломна прогресия и през изминалата година над 40 % от бебета да се появили на бял свят по този начин. Не ми се вярва, че само за едно десетилетие, българките са претърпели такива генетични изменения, та вече да им е невъзможно да раждат децата си така, както е отредила природата. Истината е, че само една минимална част от операциите в тази статистика са назначени по обективни причини. Разбира се, аз не отричам правото на всяка жена да избере начина, по който ще роди детето си. Но истината е, че решението в този случай рядко е съзнателно обмислено и се взема емоционално – заради страх, отвращение или тревожност.

Естественото за едни е неестествено други. Тези, които смятат, че е животинско и отвратително бебето да си проправя път през вагината им, искат на всяка цена секцио. Другите пък се ужасяват, че ще бъдат рязани и кърпени и предпочитат начина отреден от природата. Иначе рискове съществуват и в единия, и в другия случай. Факт е, че по-висока майчина смъртност има при цезаровото сечение. Същото важи и за болката. Разликата е, че при естественото раждане боли докато бебето си проправя път навън, а при коремната операция седмици, дори месеци след това.

Може би не всички са се замисляли, но начина на раждане предопределя завинаги връзката между майката и детето. Не случайно се казва, че това е най-важният ден в живота на всяка жена. Ако успее със собствени усилия да даде живот на своето дете, тя се чувства пълноценна и осъществена. Затова често жените избрали секцио изпитват разочарование и дори вина. Тези емоции се задълбочават и от факта, че в първите дни след операцията майката е почти безпомощна и не може да кърми и обгрижва бебето си. Доказано е, че родилките с цезарово сечение много по-често изпадат в следродилна депресия.

Участието на бебето в раждането също не бива да се подценява. Много майки избират секциото с мотива, че така ще му спестят травми. Какви травми обаче – физически или емоционални? Защото родилният процес с дейното участие на малкото същество го подготвя психически за появата му на бял свят. Това е и първият му голям успех, който ще му помага да преодолява и следващите препятствия в живота. Пасивно изваденото дете се адаптира много по-трудно и изживява дълбока емоционална травма. Според психолозите то ще израстне нерешително и по-трудно ще се справя с ежедневните предизвикателства. Затова, когато се намесвате в естествения ход на нещата, винаги имайте едно наум, че последствията могат да бъдат неочаквани.