Коледа е празникът, по който харчим най-много пари. Всички го знаем, всички го очакваме. Нашите грижливо скътани пари за празника ще нахранят някой друг. И това не е лошо. Така работи икономиката, приемаме го. Но не трябва да спираме до тук.

На Коледа не харчим само пари и не само с това се отплащаме за нечий труд. На Коледа даряваме внимание, присъствие. Колкото и да е странно, с всеки клик на мишката ние подкрепяме някой – интернет трафикът, който създаваме, в идеалния случай се превръща в нечии заплати, коледни бонуси за служители. Ние постоянно даваме принос за интернет средата.

“Живеем в консуматорско общество, но това не е непременно лошо. Стига, като консуматори, да бъдем осъзнати в избора си. Коледа е най-голямото движение на хора, пари, идеи, послания. И всеки има принос в това те да бъдат градивни, да помагат за едно душевно здраво общество, да даряват щастие. Затова:”


Когато избираме подаръците

Да подкрепим творец или ателие, което изработва ръчно бижута, вещи за бита, дрехи. Знам, че цените им са по-високи, но днес най-ценният капитал е нашето време и купувайки тях, ние даваме сигнал, че има смисъл този творец да продължава. Има смисъл, че е дал от времето си, за да изработи нещо за нас.

Да проследим пътя на тази вещ. Искаме ли да подкрепим безименен завод в Китай или искаме да подкрепим български производител, който се бори за оцеляване, плаща си данъците тук, на който можем да стиснем ръката за добре свършената работа? Избирайки българското, ръчно изработеното, произведено по еко стандарти и от безопасни материали, утвърждаваме този мироглед. А защо не изработим ние самите подарък.

Подаръците носят радост, независимо от цената. Защо? Защото показват, че човекът, от който идват познава какво ще ни хареса, дал е времето си да го намери, опакова. Мислил е какви думи ще каже, очаквал е реакцията ни. Този дар измерва ли се с пари? Не, измерва се с любов. Дреболиите, които издават, че познаваме любимите си хора, връщане към някой спомен, нещо дребно за вдъхновение. Сумата наистина не е от значение. Да зарадваме децата не с вещ, а с преживяване. Да подарим емоцията, а не вещта.

Когато пазаруваме храната

Голямото пазаруване за Коледа и Нова година понякога граничи с безсмислено разхищение. Разоряваме се, а хвърляме храна. Кое е необикновеното всъщност на Коледа? Споделянето на тази храна. Там е акцентът на коледната трапеза. Изобилието е символично и не трябва да се превръща в истерия. Осъзнатото пазаруване на храна по Коледа, и не само, е локалната храна, прясната, сезонната. Кварталната месарница, бакалия, местният хлебозавод.



Нека готвим повече, особено ако има деца на хоризонта. Не само майките и бабите. Лелите и вуйчовците, съседките - всички може да се включат. Децата са във ваканция - поканете приятели на вашето на гости с преспиване и правете сладки, солети. Малките обичат тестото, по-големите могат повече. Коледа е изтъкана от семейни ритуали. Нека ги продължаваме и надграждаме.

Когато подаряваме свободното си време

Коледа е времето, когато търговци, институции, медии събират хората заедно. По молове и площади, в заведения и културни пространства. Коледни базари, коледни панаири, концерти, изложби. Нека добре да помислим и щедро да дарим времето си на събитията и каузите, които си струват. Които ще мотивират, ще бъдат благотворителни. Нашето присъствие кара някой да се вълнува, вдъхва му смисъл за това, с което се е захванал. Нека се снимаме, нека правим селфита, ако е уместно. Нека постваме снимките в събитията в социалните мрежи и да слагаме хаштагове. Такова е времето ни, така се измерва успеха.

Понякога времето не се измерва с пари. Понякога времето, най-ценното ни, наистина няма цена. Времето, когато решаваме да се приберем за пръв път от 10 години у дома. Времето, когато внезапно отиваме при все още живите си баба и дядо. Онова време, в което зарязваме трескавата подготовка и отиваме да се видим с приятелите от чужбина, които са си дошли за празниците. Времето, в което така организираме работата си, вярно, трудно е, но да можем да почиваме не три дни, а седем. Времето, в което посещаваме дом за деца, приют за животни, старчески дом.



Когато искаме да сме по-добри

Да бъдем със семейството си. Най-доброто нещо, което всеки може да стори, е да бъде добър с децата и с човека, който обича. Да бъдем разточителни. Сладки с децата, хубав филм на чаша вино и гушкане с любимия. Да разговаряме, да се смеем, да пътуваме, да преодоляваме стените помежду си, да свържем поколенията.

Да подкрепим приятелите си и техните каузи. Ако е възможно, да си купим от тях. Няма срамно, че ще им дадем пари, дори да са ни близки. Можем да споделим в социалните мрежи страничките им за творчество и фотография, частния им бизнес, новите им начинания.

“Защото ние знаем какво е.”

Болезнено е да си смел. Не е като по притчите и картинките с цитати. Иска се прецизна подготовка, пресмятане на риска, проучване и сметки на финансите. Понякога просто имаш чувството, че висиш в нищото. Ние в Hera.bg много добре го разбрахме, когато започнахме нашето Био магазинче. Началото никога не е лесно, колкото и да си събрал смелост, колкото и да е узряло всичко, но усещаме подкрепата на близките и приятелите си, на читателите си – нашето голямо семейство.

Не забравяйте, че вие сте едно такова семейство както за нас, така и за някой приятел, за някой близък или непознат. Подкрепете хората, на които държите. Бъдете осъзнати, когато решите да дадете парите си и щедри, когато решите да дадете времето си. Коледа е скъпоценен миг, шанс за доброто да бъде. От нас зависи.