Често, когато говорим за родителството, използваме думи като "забранявам", "карам се", "изисквам", "нареждам". Нима не можем да ги заменим с "обяснявам, че не е правилно", "не ми пречи да повторя пак", "казвам, че е хубаво да...", "съветвам:? Днешните тенденции във възпитанието настояват за по-малка авторитарност, но дали това значи и по-малък авторитет?

Ние винаги ще се разкъсваме между "Постъпих ли правилно? Добра майка ли съм?" и "Няма съмнение, че аз съм права, това е моето дете и аз възпитавам тук!". В тази вечна тревожност се прокрадва детето, което винаги се стреми да изпита границите ни и докато ние се колебаем между либералното и авторитарното, ами то просто си пораства.

Каква е разликата между приятел и родител като роля?

Зависимост на единия от другия, продължаваща условно до към 18 години поне по закона. Икономически погледнато, ние издържаме децата си и те ни се "отблагодаряват" като помагат вкъщи, учат се добре. Това, което се счита за основни техни задължения до тази възраст.

Отговорност, която носим за тях - най-важната в живота ни, за да успеем да ги направим истински хора с морал, възпитание и ценности. Приятелите са равнопоставени, родителят има житейски опит. Детето пък - по-необременена чувствителност. Учим се един от друг, но и в двете отношения не сме равнопоставени.

Авторитет - ние сме авторитетът и това идва от природата първо. Ако нямат такъв, понятията им за добро и лошо се размиват. Те имат нужда от граници, които да определят собствената им личност. Не всичко е позволено - както на нас, така и на тях и не сме способни на всичко. Имаме своите слабости и не е лошо да го показваме, но побираме все пак отношенията си в граници.

“И нещо много важно - нека не забравяме, че родителят е даденост, а приятелят е съзнателен избор. Като родители ние сме даденост, но не можем да изискваме от тях и да се държат приятелски, ако не го чувстват така.”


Защо не можем да бъдем приятели с децата си - основните причини:

Превръщайки се в приятели на децата си, ние бягаме от отредената ни роля и започваме малко или много да бъркаме понятията родител и приятел, които са коренно различни

Зависимостта на детето от родителя изключва наличието на приятелство.

Ние трябва да сме опората и да поставяме границите, където е необходимо, да сме ясни и категорични

Такова приятелство предполага пълната свобода да решаваш сам, а това няма как да се случи до определена възраст.

Някои психолози са твърдо против подобни взаимоотношения, тъй като представяйки се за приятел на детето, родителят може да упражнява по-голям контрол. Децата споделят повече, губят така наречената емоционална граница и в даден момент започват да считат, че близостта и приятелството между хората се използват за контрол. От тук следва недоверие към приятелите по принцип.


Защо трябва да имаме отношения, лишени от авторитаризъм:

Защото, когато извадим подчинението от общата схема, получаваме положителни отношения. А това създава връзка на доверие.

Имаме непринудено общуване - шеги, смях и споделяне на опит - това ни дава чувство за еднаквост, разбиране, сигурност

Детето разбира решенията ни, без да се сърди, когато те са добре мотивирани и е даден личен пример.

Детето се чувства свободно у дома си и това създава положителна самооценка и като възрастен.

Отношения с насилие пораждат отхвърляне и детето започва да се затваря към нас, а това е предпоставка към лошо влияние отвън.

А защо да не бъдем и родители, и приятели на наследниците си и не е ли това най-верният път? Когато имаме правилен подход, можем да научим детето да споделя, без да размиваме границата на родителството с тази на приятелството. Убедена съм, че можем да бъдем в прекрасни отношения с най-важните за нас, без да губим авторитета си. Може да е трудно постижимо, но не е невъзможно. И ако успеем да покажем на детето си от най-ранната му възраст, че му имаме доверие, че притежава нашето разбиране и зачитане, то със сигурност ще ни отвърне със същото.

Вероятно трябва просто да се научим, че не е толкова страшно да демонстрираш власт, когато е необходимо, но и навреме да се усетиш да кажеш „съветвам те”, вместо „трябва да ме слушаш”. И да обясняваме много, за всичко. Понякога е нужно да сменим само една дума, за да се променим целия абзац. И накрая нещо, което няма как да пропуснем - приятелски взаимоотношения с родителя могат да се изградят само, ако детето само пожелае и когато то самото узрее за това. За някои това става, когато те самите стават родители, но не е задължително условие. Зависи най-вече от положителната връзка помежду ни.