“Когато много бързам да се съмне,
сама си ставам слънцето дори.
Във снежнобяло утро се превърнах.
А после – в Събирачът на мечти...
И хукнах да събирам часове,
които да са сбъднати на светло.
Душата ми търкулна се в небе,
с все още непотърсени вълшебства...
Хареса ми да бъда светлина.
И сянката от себе си изтрих.
Светът от днес е с нови правила:
по-приказен, по-истински, по-тих...
И някак заприличал е на мен.
Проблемите? Излизат във почивка.
Най-лесна е Рецептата за Ден:
Светът. И аз. Снежинка. И усмивка.”

Тук ще намерите още прекрасни стихове на Мира Дойчинова