Умберто Еко се ражда на 5 януари 1932 година в град Алесандрия, италианската провинция Пиемонтвание. Възпитан в католически училища, следва висше образование по средновековна философия и литература в Торинския университет. Първата му книга е публикувана през 1956 г., „Естетиката на Тома Аквински“, която е разширен вариант на докторантурата му.

Следва кариера на преподавател в Болонския университет, където през 1975 г. публикува „Теория на семиотиката“. Известността му извън академичните среди идва през 1980 година, когато публикува „Името на розата“, книга, за която по-късно казва, че е станал неин пленник. Последната му книга, която жанрово е различна от известните му произведения, е "Нулев брой".

Любими цитати от Умберто Еко


1. „Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и цял живот – да са щастливи.“

2. „Като въздигате разума в идол, пропускате да забележите очевидното“.

3. „Всеки един от нас по различно време е идиот, глупак, малоумен или луд. Да кажем, че нормален човек е този, у когото са смесени в разумно съотношение тези четири съставки, тези идеални типове“

4. „Остави сърцето ти да говори, вгледай се в лицата, не слушай езиците“

5. „Смелостта е онова, което те превръща от съзерцател в участник“.

6. „Платон е прав, като казва, че универсалната душа е изградена от музикални хармонии. “

7. „Колко хубав беше спектакълът на природата все още недокоснат от често извратена мъдрост на човек!“

8. „Нищо друго не изпълва и обвързва сърцето така, както любовта“