Когато излезеш от бурята, няма да бъдеш същия човек, който беше, преди да влезеш. Точно за това е самата буря.

На този свят няма такова нещо като грешно мнение. Има единствено мнения, които не съвпадат с вашите собствени – това е всичко.

Най-важното нещо на този свят не е онази голяма и велика истина, която другите са проумели, а онази, мъничката, до която си достигнал сам.

По всяка вероятност то е плод на моето въображение, една илюзия, а колкото повече разсъждаваш за илюзиите, толкова повече те се множат и добиват отчетливи форми. И престават да бъдат илюзии.

Нашата памет и усещанията ни са несъвършени и несигурни. Затова ние винаги разчитаме на една друга, сигурна реалност, потвърждаваща истинността на случващото се. Доколко е реално това, което считаме за реално или то е такова просто, защото така смятаме?

Когато не споделяш мислите си с някого другиго, мислите ти започват да си те поделят помежду си.

Когато дълго се взираш в морето, хората започват да ти липсват, а когато дълго гледаш около себе си хората, започваш да тъгуваш по морето.

Изгубени възможности, пропилени шансове, чувства, които никога няма да се върнат. Всичко това е част от усещането да си жив.

Нашата реалност е безкрайна борба между това, което се е случило и това какво искаме да запомним.

Сърцата на хората са като дълбоки кладенци. Никой не знае какво има на дъното им. Можеш само да предполагаш по това, което от време на време излиза на повърхността.

Харуки Мураками е един от най-популярните романисти в света. Роден на 12 януари 1949 г. в Киото, Япония. И двамата му родители са преподаватели по литература. Започва да пише проза на 29 годишна възраст, като странична дейност. До момента има 18 издадени книги и е един от най-разпознаваемите автори в света. Книгите на Харуки Мураками се издават у нас от издателство "Колибри"