Казват, че днешните деца не са като едновремешните деца. И нормално да е така, предвид времето, в което живеят. Не времето обаче е причината да се сблъскваме с едно доста познато състояние при днешните малчугани и то е т.нар. свръхактивност. Някои родители смятат, че това е безобидно временно състояние, което ще се израсте или пък се самообвиняват в грешки във възпитанието. Нещата обаче изобщо не стоят по този начин. Хиперактивността при децата е сред най-често срещаните в детството нарушения на невропсихологическото развитие. Ако отглеждаме такова дете, сме длъжни да знаем повече за това нарушение и да му обърнем сериозно внимание.

Синдромът на хиперактивност обикновено е придружен с дефицит на вниманието т.е. детето е прекалено активно и в същото време изключително разсеяно и невнимателно. Този проблем най-често се появява към 6-7 годишна възраст, като засяга от 3 до 7 % от децата. Някои от симптомите обаче могат да се срещнат още преди 5-годишна възраст.



Симптомите на хиперактивност към предучилищна възраст

Невнимание, неспособност да довършва задача
Прибързаност и импулсивно поведение
Моторна свръхактивност - детето трудно се задържа на едно място в едно положение
Пълна липса на самоконтрол, не отразява ситуация и какво поведение се очаква от него



Тези симптоми, обаче не са неприсъщи и за деца, които не страдат от този проблем. Някои деца са наистина много енергични и темпераментни. Внимание трябва да обърнете тогава, когато:

Започнете да получавате оплаквания от околните – учители, треньори, бавачки, баби и дядовци, че детето трудно се адаптира спрямо околните, пречи им, разваля цялостната дисциплина в група от деца и т.н.

Сами се убедите, че детето не намира интерес в нито една дейност. Дори да е темпераментно и подвижно, все има някаква игра, която го ангажира и концентрира. При хиперактивните деца няма такива занимания.

Детето причинява наранявания на други деца - независимо дали са само психически ( вербален тормоз) или има и физически. Усещането, че е ограничавано и неразбирано избива обикновено в агресия.

Тези проблеми в поведението не са в резултат на някаква промяна в живота му - нарушения в дневния режим, преместване в ново жилище, семейни неразбирателства.

Симптомите на Синдрома на хиперактивност с дефицит на вниманието са:

Предимно с нарушение на вниманието- детето не слуша, когато му се говори, не умее да се организира в задачи и дейности, трудно задържа вниманието си върху едно нещо, често прави грешки от невнимание в училище или у дома, не рядко забравя и губи предмети.
Хиперактивно-импулсивен тип - детето не може спокойно да стои на стола си, шава, мести се, става от мястото си в час, когато не трябва, тича напред-назад, трудно изчаква реда си, бърза да отговори, без да е изслушало докрай въпроса, твърде много говори, намесва се в разговори и игри.
Комбинирани- тогава, когато се наблюдават поне 6 симптома и от двата вида.

При децата под 6-годишна възраст, често симптомите остават неразпознати от родителите и възпитателите. Тези деца са описвани като свръхчувствителни към шум и светлина, по-голямата част от тях имат лош и неспокоен сън, раздразнителни са, агресивни, емоционално лабилни. По-късно това им поведение се задълбочава, като към него могат да се добавят дори леки двигателни смущения и проблеми в координацията. Обикновено за хиперактивността като сериозен проблем, родителите научават едва след като детето тръгне на училище, след неуспехите в учебната дейност и трудностите със съучениците и с авторитетите. Тогава вече трябва да се обърне наистина сериозно внимание, а не просто да се сметне, че детето не е достатъчно умно. А тази грешка се прави от не малко родители, които сякаш изпитват страх да потърсят професионална помощ. Друга част от родителите се ласкаят, че детето е будно, различно, волево и не следва общоприетото. Това също е грешен подход, защото така всъщност правят лоша услуга на детето - рано или късно социализацията и нуждата от разбиране го застига и тогава то ще е безпомощно да се свърже.



Към кого да се обърнем за помощ?

Когато се съмняваме, че детето ни има подобен проблем, задължително трябва да потърсим медицинска помощ, която ни насочва към специалисти по детско-юношеско психично здраве. Лечението включва родителски тренинг за справяне, поведенческа терапия с детето, тренинг за социални умения, както и конкретни медикаментозни препарати. Не сте сами и няма място за срам.

Как да си помагаме в ежедневието?

В никакъв случай не реагирайте агресивно спрямо постъпките на детето си. Обяснете му с мек тон кое е редно и кое не, с разбираеми за него думи.
Същевременно не бъдете твърде снизходителни и не се отнасяйте с него като с болно дете, защото то не е. Повишаването на тона ви, в случай, че то прекали, е напълно приемливо.
Не изисквайте твърде много от него. Бъдете търпеливи и постепенно въвеждайте нови задължения.
Не поставяйте няколко задачи за вършене едновременно. Разделяйте ги една от друга и максимално ги опростявайте.
Никога не критикувайте личността на детето си и не го сравнявайте с връстниците му. Критикувайте постъпката, обяснете защо тя не е редна. Измислете наказание за лошите постъпки и съответно поощрения за добрите. Така детето по-ясно ще разбере причинно-следствената връзка.
Следете детето да не се преуморява. При този тип деца много по-лесно настъпва нервност и раздразнителност. Ограничете посещенията на шумни места с много хора, където детето може да се превъзбуди твърде много.
Не забравяйте за дългите разходки в парка и физическата активност (запишете го на спорт или правете заедно упражнения у дома) - детето трябва да изразходва градивно енергията си.
Намерете заедно техники за успокояване. Разберете какво обича да прави детето ви и му намерете хоби - рисуването например действа много успокояващо на такива деца. Ако пък това не е неговото занимание, не спирайте да го наблюдавате, докато не откриете любимата му игра- задължително е то да има възможност да прави онова, което обича.
Бъдете позитивни и не пестете похвалите. Колкото по-ведри, спокойни и внимателни сте с детето си, толкова по-ведро, спокойно и внимателно ще става и то.