Морски зърнастец (облепиха) - мултивитаминен еликсир за кожата и цялото тяло

Hera.bg

Мая Петрова
Плодчетата морски зърнастец са малко познати в модерното време, но навлизат смело в антиейдж козметиката и в алтернативните начини на лечение. Преди около месец, докато си избирах нов шампоан, се спрях на един, който съдържаше екстракт от това непознато дотогава за мен растение. След като се уверих, че косата ми определено харесва тази билка, реших да потърся какви точно са ползите й.

Наричат я облепиха, ракитник, морски зърнастец, морски зърнец, сибирски ананас и царска ягода. Това растение спада към групата на супер храните и е известно с огромното си съдържание на витамин C, както и с факта, че концентрацията на този витамин се запазва дори, когато билката мине през висока температура - например при сваряване. Но славата й не свършва до тук. Облепихата оказва прекрасно влияние върху цялостното ни здравословно състояние.

Морският зърнастец (англ. ез - sea buckthorn, лат. Hippophae rhamnoides) всъщност е едно от най-древните растения, познати на човека. Споменато е още в китайската медицина, в старите ръкописи на Тибет и Монголия. Хипократ е препоръчвал плодовете да се използват за лечение на стомашни болести. Морският зърнастец е бил един от първите лекове на скорбута. Облепихата произхожда от Непал. Най-често се среща в Сибир и оттам идва името й "сибирски ананас", поради деликатния и аромат на тропически плодове. Към днешна дата е разпространена в страните с по-студен климат на Европа и Азия - Япония, Хималаите, Тибет. Като селскостопанско растение се отглежда в Германия, Франция, Финландия, Индия и Китай, като Китай е най-големият селскостопански производител на тази билка.

Морският зърнастец е вид цъфтящ, бодлив широколистен храст. На височина достига средно около 3 метра. Листата му са тесни и копиевидни, със сребристо-зелена горна част. Плодчетата са малки, овални и оранжеви, растящи на компактни гроздове и притежаващи леко кисел вкус с горчива нотка и специфичен аромат. По-важното е обаче да забележите не толкова вкуса, а състава им.

100 г плод от морски зърнастец е напълно достатъчен, за да задоволи всекидневната потребност на организма от най-важните витамини.

Полезен състав на морски зърнастец (облепиха)

Витамин C - от 400 до 1200 мг на 100 гр. плод и това количество не се променя дори, когато сварите на чай плодчетата. В облепихата има още провитамин А, витамини B1, B2, PP, Е. . Флавоноиди, токофероли, глицериди на олеинова, линолева, палмитинова, стеаринова киселини, омега 7 мастна киселина, етерично масло. Магнезий, манган, калций, желязо, натрий. И не на последно място - холин и пектин.



На растението се ползват плодчетата, предимно сушени, но и маслото, което се извлича от плодовете му. Именно то се влага в множество лекарства, мехлеми и козметика. Приемат се вътрешно, при предписание за:

Приложение на маслото от морски зърнастец (облепиха)

Авитаминоза и анемия
Болно гърло, синузит, фарингит, афти, стоматит
Заболявания на хранопровода и стомаха (гастрит, язва) - едно от най-известните му приложения
Чернодробни проблеми
Сърдечно-съдови заболявания
Кожни възпаления- акне, екземи, изгаряния, за избелване на старчески петна
При подагра и ревматизъм, възпалителни процеси с неясен произход.
За повишаване на либидото

Сушените плодчета може да добавяте в сутрешното си мюсли или да си правите чай от него. В България няма да намерите облепиха в суров вид. Плодовете и навсякъде се предлагат сушени, но това изобщо не означава, че не са запазили ценните си съставки и в този си вид. Облепихата може да си направите и на сладко - вкусът му не е никак лош. Както и да я предпочетете, все ще е за ваше добро.

Масло от морски зърнастец в козметиката

Морският зърнастец е една от основните съставки в съвременната натурална козметика. Той е естествен мултивитаминен еликсир за кожата - съчетава най-мощните антиоксиданти. Процесите на стареене се забавят, усилва се саморегенерацията и възстановяването на кожата от стресиращи фактори. Влага се в множество продукти и в различни комбинации с други подхранващи и с етерични масла

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=4758