Имам дъщеря на 10 години. Тя е общително момиче с приятели момчета и момичета. Обича "народна топка", интересува се от планетите и древната митология. За бъдещето си в момента избира между археолог, архитект и художник. Смело, нали? Аз не я окуражавам необосновано. Ако иска да е археолог, да си оправи епохите и някои години, ако иска да е архитект - да решава повече задачи по математика, ако иска да е художник...не знам там, с изкуствата винаги е сложно. Идеята е, че тя не се усеща на тези години, че има занимания в живота, предназначени за момичета, които тя трябва да следва, и мечтае с все душа.

На моето силно момиче: "...дали светът ще е готов за моето силно момиче, дали ще я приеме. Но за едно не ме е страх - тя ще се справи и с това."

Има приятел момче, което обича да шие. Не е в нейното училище, но той й е казвал, че най-любимо му било онова занимание по Домашен бит, в което трябвало да правят дрехи за хартиени кукли. Понякога Алекс я съветва за някои неща за това как се облича тя. Тя пък му дава синоними за преразказа. Алекс е сигурен - иска да стане моден дизайнер. Но се срамува и го крие. Той вече е разбрал от съучениците си, че това не е приляга на момчетата - да се занимават с дрехите и кройки, платове.

“Около пубертета с децата - дотогава смели и искрени в мечтите си, се случва нещо.”

Те влизат в един коловоз, наречен: "От момичетата се очаква да са това, а от момчетата се очаква да са обратното" И не може да бъде различно. Не може едно момиче да се занимава с математика, да участва в олимпиади и състезания, както не може едно момче да харесва готвенето. Смелите деца става примирени тийнейджъри, изгубили искрата да бъдат за каквото дълбоко мечтаят и се чувстват вътрешно призвани.

Как да възпитам силно и уверено момче: “...Но същото това общество, което загърбва момчетата, особено в училище, търси техните „момчешки” качества като възрастни ”

“Мъжествеността и женствеността имат толкова варианти, колкото сме ние, човеците, и няма закон, който да дефинира категорично кое е редно и кое не. Защото от мира със себе си, идва и мирът с другите. Не задължително щастие или любов - просто мир.”

Ако вие усещате детето си различно, че то някак не отговаря на очакванията, които започват да се появяват с израстването, спрете да търсите виновни, да принуждавате детето да бъде някой, който не е - дайте му алтернативи.



Алтернативи за момчетата:

Не всички момчета се интересуват от спорт по подразбиране. Не насилвайте момчето да се запише на спорт, защото всички момчета от класа са на футбол, баскетбол или карате. Попитайте го, дали би искало да опита все пак. Шахът също е спорт.

Някои момчета обичат да рисуват, да танцуват, да свирят на инструмент. Предложете му и не го заставяйте "да се развива". То би трябвало да прави това първо за забавление.

Някои момчета обичат да се въртят в кухнята - покажете им чудесата на кулинарията. Гответе заедно, предлагайте на семейството си сготвени от него ястия. Оставяйте го да експериментира и да се учи от провала си.

Други момчета обичат театъра и киното. Предложете му да изразява мислите си в писмен вид, да направи свой блог. Дискутирайте, поощрявайте интереса му като ходите заедно на кино или театър. А защо не и да опита сам как е на сцена.



Алтернативи за момичетата:

Ако вашето момиче се интересува от спорт, това няма да я направи "мъжкарана" или каквото там се смята, че се случва. Спортният, състезателен дух няма пол. Запишете момичето си на спорт, дори и да е различен от художествена гимнастика или балет.

Момичетата обичат науката. Защото там фактите са по-убедителни от външния вид или от чаровните усмивки. Смята се, че момичетата са по-добри в хуманитарните науки, но ако вашето момиче обича математиката - нека развива тази любов и ако й харесва - нека е амбициозна, колкото иска.

Приема се, че външният вид е важен за момичетата. Но те не са длъжни да се обличат красиво, в розово или според модата. Те може да носят кубинки, да се обличат в черно и да имат къси коси, вместо ангелски къдрици. Не я упреквайте как се облича, но нека знае, че е важно да се грижи за това, което е в дрехите.

Не се вкопчвайте в представите на другите или в своите за това, кое е прието за вашето момиче - обичайте го. Тя има право да се разкрещи, да удари стената, да мълчи и да не е мила с вас. Тя не трябва да се чувства виновна, че проявява емоциите си.

Момчетата също, разбира се. Има чувствителни момчета, които обичат да се гушкат, спят с плюшени играчки и гледат да са чисти и спретнати. Това не ги прави гей, това не бива да ви безпокои - че някой може да каже за тях, че са "меки" и "немъжествени". Както и едно разгневено момиче е в правото си да е такова. Но от вас зависи гневът да не остава в нея и да може да говори за него.

Да оставиш децата да следват природата си, което е път, нямащ нищо общо с пола им, не означава, че правилата или дисциплината не важат. Граници трябва да бъдат очертавани. Но е важно да говорим и да се приемаме един друг. Важно е да са сигурни, че за нас те са прекрасни точно такива, но това е едва началото за тях. Доверието, което постигаме, давайки им алтернативи, давайки им възможност да опознават себе си, е доверие, което никога няма да загубим. Дори през този страховит пубертет.