Голяма част от хората определят създаването и отглеждането на деца като най-важната си мисия в живота. Те определят децата като негов смисъл. Към хората, особено към жените, които не искат, не могат да имат деца или не са срещнали подходящ партньор, за да се чувстват уверени, има обществена стигма - те са "егоисти", "празни", "не знаят какво щастие е". Щастливите родители се отнасят със снизхождение, съжаление или отхвърляне на този избор или стечение на обстоятелствата.

Трябва да признаем, че ние жените, майките, сме много по-настървени към онези от нас, които просто не искат да имат деца. Към тези, които искат, но не могат поне сме склонни да проявим съчувствие. Ролята на майка все още най-пълно отразява женската ни енергия и тези, които не се идентифицират с тази роля, са отхвърляни с презрение като непълноценни, негодни да се нарекат жени. Да нямаш деца и да си минала 35-те все още е осъдително. Да нямаш сериозна връзка - също. И макар всеки да има своя причина да няма деца, събирането под общ знаменател и отхвърлянето на тези хора си е несправедливата истина.

Но човек може да бъде родител не само на родните си деца, защото да си родител е нещо повече от грижа за физическото оцеляване на едно дете - хранене, обличане, лекарства, образование. Да си родител е нещо много повече от битовизъм, сметки и шопинг. И тези, които по някаква причина нямат свои деца, имат още много други причини да се нарекат родители.

“Какво е да бъдеш родител?”

Да обичаш, да се грижиш, да си усетил началото на живот, да гледаш как той расте и се развива. Да научаваш някого на нещо, да му помагаш, да се радваш на успехите, да го подкрепяш при провалите му. Нима можем да дадем това само на децата си? И тези, които нямат деца, не могат да дадат всичко това на някого другиго, на нещо друго? Родител е много по-широко понятие от строго семейното, то има едно общочовешко значение да умееш да се поставяш на втори план, да подкрепяш, вместо да изпъкваш, да се грижиш и обичаш нещо извън себе си. А любовта не може да бъде измерена и сравнена, нали?

В този по-широк смисъл можеш да си родител на:

Деца, които не са твои родни - без съжаление и без да копнееш за свое. Ами да, има такива хора, които се радват на децата, които не са техни и го правят без задна мисъл. Просто така - децата на приятелите ти, племенници, съседчетата. Не е казано, че трябва да се грижиш за едно дете денонощно, 18 години и да търсиш в него смисъла през тези години, за да направиш едно дете щастливо. Можеш да го направиш и без да си го създавал. Да го зарадваш с подарък, да го заведеш в парка или на цирк. Хем ще отмениш родителите му за някоя вечер или през деня, хем ще се забавлявате.



Учениците си - в сложната верига отношения учител, ученик, родител, Системата има място и за истинска загриженост от страна на учителите към учениците. Често те прекарват по-голямата част от деня си с учителите и ако това е твоята професия, имаш щастието да общуваш с млади хора, които често се обръщат за съвет или подкрепа към теб. Учителите виждат у децата неща, които родителското его не позволява да бъдат видени - агресия, депресия, любовни и приятелски терзания, несигурност за бъдещето. Подавай им ръка, слушай ги, остави ги да те разсмиват и да те разплакват. Те са твои деца - в тази класна стая, в тези 40 минути. Но учител също е по-широко понятие, нали? Бъди един от онези учители, които те ще помнят цял живот. Не от суета към себе си, а от честност и грижа към тях.

Кариера, кауза, благотворителност - ако усещаш, че имаш в повече време, енергия, средства, идеи, може да се отдадеш на нещо по-голямо от теб самия и което ще направи други хора щастливи. Много повече хора от 1-2-3 деца. Много хора, нерядко знаменитости, които нямат деца, са известни артисти, лекари, учени, изследователи. Те отдават цялото си внимание на сферата, в която се занимават, и тя поглъща и личния им живот. Историята е пълна с такива хора, оставили следа след себе си. Път, който вдъхновява и е ценен за човечеството. Така че, чувствай се свободен да бъдеш привлечен от кауза или да последваш призванието си без вина. Можеш да започнеш да сбъдваш мечтата си и в това няма нищо лошо, ако на определен етап планът не включва деца. Можеш да видиш как идеята се заражда, развива, успява. Да гледаш на нея като на дете. И в това няма нищо лошо.

Осинови дете - ако с партньора имате консенсус за такова решение, по една или друга причина не можете да имате дете, но искате някой да ви нарече "мама" или "татко", винаги може да направите постъпки да осиновите. В България има много деца без родители, с несигурна съдба и труден път, точно защото за изоставени. Вие можете да спасите и да се погрижите за дете, ако усещате това у себе си. Осиновяването е шанс да огледаш вече родено дете, да направиш живота му различен, добър, пълноценен.

Трябва да спрем да се осъждаме един друг на тема деца. Да лепваме етикети като "на еди какви си години, а още бездетен или необвързан" - все едно са някакви доживотни присъди. Светът се променя и никой не е длъжен да се съобразява с нечии представи за редно и нередно. Децата ни и без това не ни принадлежат - те са с нас за кратко и в един момент ние трябва да ги пуснем. Добре е да имаме и нещо друго в живота си.

“ Защото любовта е силна в едно семейство, да, но тя не се изчерпва с него. ”