Малък град в неделна утрин

Hera.bg

Ерих Kестнер
Денят е чуден, слънце свети.
Камбаните сънуват Бог.
Градът мирише на котлети
и мъничко на зелев сок.

В неделя всичко е сънливо.
Почти не виждаш жив човек.
Две лелки хулят заядливо
транспорта в този смахнат век.

Душата си докрай изливат,
тешат се с клюки и сплетни.
Прозорците с перденца скриват
прозявките си отстрани.

Виж, аптекàрят как си чака
колосаната риза пак.
Сумти, че дълго се протака.
Личи си - още е новак.

На църква иска да отиде
като изискан господин.
Защо така сумти обиден?
Ей носи ризата Полин...

Пристъпят бавно часовете,
едва повдигат крак след крак.
Гостува скука в домовете.
Одумват лелките мъжете.

А сред пазара при конете
похърква кестенът преблаг.


Заглавната снимка е бронзова статуя на младия Ерих Кестнер от музея му в Дрезден

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=4819