“Прохладен лъх от ангелско крило,
о ангел, о дете,
зефирен лъх от ангелско крило
сред зной облъхва моето чело;
отпаднал ме лелее нежен сън...
Зора се зазорява вън.

Мелодия неземна сред нощта,
о песен, о дете,
мелодия вълшебна сред нощта
лелее и приспива мисълта:
зора се нова зазорява вън
и празничен се носи звън.

Душата ми тъгува и мълчи,
о сълза, о дете,
душата ми бленува и мълчи -
и тихо капят сълзи от очи:
аз слушам празнично тържествен звън
през утрен сън, уви, през сън...”


Стихотворението е посветено на Мина, 16-годишна девойка, сестра на приятеля му Петко Тодоров. Срещат се точно на Благовещение – 25 март 1906 г. и още същия ден Яворов написва това стихотворение. А срещата им ще бележи живота и на двамата...По-късно ще каже за нея:

“"То беше денят Благовещение. Блага вест я нарекох аз в своя живот. И тя радваше очите ми, подобна на една бяла лилия, от която не е по-бял снегът, по-висока от другите, но навела своята ароматна главица…”

Прочети още за Съдбоносната среща на Яворов с любовта