Това момчетата за чистене... женска твърда ръка им трябва. Амаха! Ако ги оставиш... диии ще кажеш на къщата, а тя ще тръгне напред като циганска каруца. К'вото падне, дето остане, има го, няма го. "Дом ли е - женско сърце има. Покривът - мъж му требе...ма покрив...дом не е... без женска ръка." - мъжете, които най-много съм уважавала в живота си... по различни начини са ми го казвали. Все също. От овчари до градски момци. Ама харни, МЪЖЕ! ти казвам! Щото харното в един мъж не е имане. То си е - (даже повече от)дума. Дето значи...без вариации..дума мъжка! Истина. ЖивоТворна. Само Жена може да чуе тази мъжка истина. Както земята... чува дъжд...

Те моите мъже роптаят (пък мъже са), ама ме обичат. Вече блести къщата (колкото може да има блясък и подредба дом с 5 годишен юнак), всеки със своите си занимавки. Кой на плейстейшън, кой с легото, а аз...аз вземам една книга, която отдавна прибрах от дома на свекървата. Лека й пръст. За сладки и сладкиши. Изпада сгънат лист. Рецепта за козунак. Две страници написано на ръка. Мина време, ама тази история човешка аз смятам си е за казване, дори със закъснение...днес.

Па как на руло козунак да направиш. Пък със стафиди. Па на кифли. Щипвам го моето момче. Думам му: "Ама преди Великден точно, каква случайност!" Светят ни очите на двамцата, 'щото тези случайности,за добро и лошо, нас все ни съпътстват в нашето скромно седемнайсто лето гнезденце. И си спомням първият козунак, който направихме, когато нашето детенце се роди. Помня датата... беше 14 април. Марти лежеше на диванчето в кухнята... голичък. На месечинка бебе. Че термометърът показваше 31 градуса, козунак месим! Тогава получих SMS за имения ден на Марти. От Лили. Беше радост. Горчива. Но радост. Тя истинската радост е такава сякаш - на границата на имането и нямането. Снимките, които споделяхме, а тя, милата, гледаше в легълцето. Беше пуснала тъмните пердета на стаята си. Тя, която обичаше Светлината. Помня го после този Великден. Слушахме "Зайди, зайди, ясно слънце".

Непривично. Дом, който откри пред мен балета, операта, класическата музика. Не като музика за избрани, а като споделено усещане... в семейството. Без излишна суета. Нов свят. За мен. Усещане истинско. И там в последните дни...всички мълчахме. Щото тя... такава беше. От народната музика ... до операта. От козунак. До ... най- вкусните ястия, които една майка на некръвна дъщеря може да приготви. За нея специално. Липсваше ми бъбренето за рецепти 'него Великден. Много обичахме тези приказки с нея. В стаята с тъмни пердета, докато държа Марти в ръце, ми каза: Имам две момчета, исках дъщеря. И ето те. Имам те.

Тази година пак ще правим козунак у дома. Рецептата. Тя ми я даде.

Инна