"Потъването на Созопол" на режисьора Костадин Бонев е един от малкото нови български филми, който получи еднакво добри отзиви, както от родната, така и от международната публика, както от критици, така и обикновени зрители.

Филмът чертае криволичещата история на един мъж, потеглил с 10 бутилки водка към миналото като към пристанище, където ще намери отговори: "Как се стигна до тук? Как изгубих смисъла? Как всичко се провали?". Но това пристанище не е обетована земя, а е полуразрушено, криещо мрачни тайни от миналото. Там наистина е надвиснало усещане за потъване. И все пак се прокрадва надежда за път нагоре, за намиране на отговори, на дълго чакан катарзис.

Майсторски написаният сценарий, адаптиран по романа на Ина Вълчанова от режисьора и от самата нея, проследява не само едно физическо завръщане, но и едно много болезнено емоционално. Спомени от детството, моменти със семейството, истории с приятели, любови, раздели, трагедии - те бележат пътя на самотния и циничен Чаво (прекрасен Деян Донков). Път, в който може да се припознаят много хора от едно "изгубено" поколение, изживяло младостта си около Прехода. Загрижени за неговото състояние, около него се събират приятелите му, като динамиката се поддържа много плавно от очакването за 10-тата бутилка и за едно последно завръщане - на Нева (винаги любимата ми Снежина Петрова).

“От филма лъха меланхолия, самота, болка, но те са показани с лекота, в която няма сянка безнадеждност.”


Свежият диалог се подкрепя от добре балансирания кастинг, подбран така, че да се усети и индивидуалността на всеки, и неподправената аура на общността им - пораснали хипари, всеки наместил се все някак в живота, но носещ в сърцето си сантимента към Созопол - магическата територия на младостта им. Към огньовете на плажа, местните кръчми, арт бохемите. Това усещане е уникално пресъздадено от песента на "Ревю". Група с култов статус за точно това поколение - вече около 50 годишни.



Непрофесионалното ми, разбира се, око хареса особено поетичната операторска работа, която еднакво добре обхваща емоциите и динамиката както в интериора, така и в кадрите на открито, в пейзажите. Сиво-синкава палитра с усещане за мъгла и морска пяна, която се сменя с по-топли тонове за спомените от детството. Камерата улавя емоциите, тя е тяхно естествено продължение. Страхотна работа по костюми, сценография, усет за локациите. Музиката е другото, което много ми хареса.

“Изборът на обожаваната от мен група "Ревю" е знаков, макар и само с една песен, тя внушава чувство за поколение, епоха дори. ”

Интрументалните теми са абсолютно световна кино музика, дело на Николай Иванов ОМ. От кинематографична гледна точка, монтажът е много важен за "Потъването на Созопол", защото вкарва баланса в различните нишки на историята по такъв начин, че всичко е навързано смислово и нишките, макар и откъснати във времето, се следят лесно.

Единствено леко незадълбочено развита ми се стори динамиката между синовете и бащата в загатнатата част, че Чаво иска търси одобрението на баща си. Това търсене не се заяви от негова страна във филма, дори напротив - той е по-скоро бунтарски настроен и защитаващ по-чувствителния и артистичен брат от двойния авторитет на бащата-художник. Тоест семейният психологизъм помежду им можеше или да е по-точен, или да не бъде така повдиган.

Но всички компоненти, съчетани под умелата режисура на Костадин Бонев, създават у мен силно чувство по време и след гледането на филма. Разбирам Чаво и неговите драми, емоционално съм притеглена към историята и очаквам развръзката й. Очарователно е излъчването на приятелската компания - това се получава, когато актьорите се харесват и харесват това, което правят. Настроение от снимачната площадка, органично чувство на екип.



“Всичко това ме убеждава, че "Потъването на Созопол" е филм със сърце, талант и хъс за добро кино. Което вече го прави добро кино.”

В официалния сайт на филма можете да видите всички отличия, които спечели "Потъването на Созопол", както и да научите повече за създателите му.

За екипа накратко:

Режисьор: Костадин Бонев
Сценарий: Костадин Бонев и Ина Вълчанова
Оператор: Константин Занков а.б.о.
Монтаж: Тома Вашаров
Композитор: Николай Иванов

В ролите: Деян Донков, Снежина Петрова, Васил Гюров, Стефан Вълдобрев, Светлана Янчева, Веселин Мезеклиев, Петя Силянова, Леонид Йовчев, Биляна Казакова, Жорета Николова, Мария Симеонова