Как една германска режисьорка пренесе част от българската култура в световното кино

Hera.bg

Цвети Цанева
Германският филм "Тони Ердман" на Марен Аде още с премиерата си в Кан, през май 2016 г. предизвика сензация. Не само защото той е страхотен филм и според критици, и според зрители, а и защото до режисьорката се разходи истински български кукер.


Марен Аде с кукера в Кан

Освен че се разходи, шокира, стресна и разсмя фестивалната публика, кукерът присъства и като герой от филма, защото той има своята много важна и точно по същество роля. Успехът на "Тони Ердман" е огромен - като ново германско, европейско, така и като световно кино. Многото награди и номинации на всякакви престижни форуми, което логично доведе и до номинация за Оскар за чуждоезичен филм за Германия, го доказват.


В Кан и в Ню Йорк


Самата Аде с гордост и радост позира с него на червения килим, разведе го и до Ню Йорк. В интервюта режисьорката неизменно е питана за странния костюм и произхода му. Макар че кукерът се появява в сцена, снимана в Румъния, тя изтъква, че маската е българска и обстоятелствено разяснява функцията й в нашата култура - да гони злите духове, да пречиства енергията и да отваря очите ни чрез своеобразен катарзис за доброто, новото и чистото. Същата функция, с каквато кукерът влиза в нейния филм.


В сцена от филма

"Тони Ердман" е необикновен филм не само за рамките на съвременното кино, което разчита на франчайзи, претоплени идеи, римейки и ефектни зрелища. Той е скромен и семпъл, почти битов и твърде нормален. Атмосфера, която вече започва да привлича преситения зрител, зажаднял за герои, с които може да се идентифицира, за истории, които може да припознае като свои.

Това е филм за скъсани връзки между поколенията, в който се прокрадва сатира към модерната жена в рамката на космополитната корпоративна култура.

В "Тони Ердман" един баща прави опит да се свърже с порасналата си и отчуждена дъщеря, вмъквайки се в живота й на амбициозна бизнес дама, като постоянно я вкарва в абсурдни, неудобни за нея ситуации. Тя, разбира се, държи на подредения си живот и всячески се стреми да го отблъсне. В кулминацията на тази динамика помежду им се появява кукерът. Нямото му, страховито присъствие изобличава колко далеч стига отчуждението на самата Инес към живота и към себе си, катализира отношенията баща и дъщеря просто до една чистосърдечна прегръдка. Толкова естествен и понякога толкова труден жест между пораснали деца и родителите им. И в доста еднозначен смисъл - това е и функцията на кукера.

Така една германска режисьорка, която получи категорично признание със своя семпъл и богат на емоции филм, стана своеобразен посланик на българската култура там, където тя рядко стига - световното кино.

Не пропускайте да гледате "Тони Ердман" на кино. След премиерата си за България на София филм фест през март 2017 той все още може да се гледа на широк екран.

Българският кукер в Кан

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=4903