Не е трудно да се забележи, че днес децата съзряват на по-ранна възраст от нас в нашето време. Да, времената са други, децата са други, ние сме различни от нашите родители и дори не става дума за физическо развитие. Всичко се случва много бързо - за нас, за тях. Неподготвени, объркани, стъпваме накриво, тревожим се. Колкото по-дълго си затваряме за тези подранили според нашите очаквания промени, толкова по-изостанали и отчуждени ще сме от децата, когато те навлязат в същината на пубертета. А когато на 17 години пред нас се изправи напълно непознат човек, можем да виним единствено себе си.

От вината няма как да избягаме, знам, винаги ще има нещо, за което да съжаляваме и да се обвиняваме, но ако от самото начало на тази сложна възраст не се опитаме да разбираме и опознаваме собствените си деца, после наистина ще е твърде късно. А понякога отчуждението е най-малкият проблем, с който можем да се сблъскаме. Голяма част от случаите на депресия, тревожност, паник атаки, хранителни разстройства, зависимости, безразборен секс, трафик на хора, проституция и детска престъпност се дължи на лошите и нездравословни връзки с родителите, на семейната среда.

“Задачата да отгледаме душевно уравновесен, позитивен и уверен млад човек е непосилно тежка, невъзможна задача. Но защо я приемаме като задача. ”

Така изглежда отстрани, на прага на пубертета, но само ако се дистанцираме от този период, когато не се стремим да разбираме и да сме част от процеса. Би било хубаво да го изживяваме заедно с децата, да не се откъсваме в ролята на крайна инстанция. Той е част и от нашето порастване като родители, шанс да бъдем по-близки, да се разбираме. Нима не преминаваме и ние през период, нима не съзряваме и ние?

Искаме ли да сме сами в този момент, когато се приближаваме към средната възраст? Всеки един родител ще си признае, че никога не се е чувствал толкова неуспял и незначителен, отколкото след спор с тийнейджър, след затръшната врата, когато се среща с мълчанието и детето му прави всичко възможно, за да го нарани. Защото в семейството е така - знаем как да се нараняваме най-болезнено.

Здравословна връзка с нашето дете преди пубертета

Всичко започва от нас и преосмислянето на ролята ни. От нашата наблюдателност и адаптивност. От вникването в това, което започва да се случва. Ако ние смятаме детето си за достатъчно ценно и интересно като личност, съвкупност от интереси, темперамент, светоглед, различни от нашите, не като наша проекция, ще забележим кога то започва да се променя. Обратно - ако го смятаме за нашето малко момченце или момиченце, което все едно вчера се учеше да ходи, няма и да разберем нищо, което се случва с него. Приемете, че детето расте, променя се и ще се превръща в нещо непознато и за вас самите. Извикайте в себе си интерес и желание да бъдете свидетел на тази промяна. Прегърнете я, приемете я. Това е първата стъпка на доверие помежду ви - вашата доброжелателност и склонност да го виждате истински.



Преодолявайки себе си, се учим от тях. Децата в тази възраст изпитват границите си, изпитват и нашите. Нашето 9-годишно момиче ще започне да противоречи, да не бъде послушно, както до преди. Първосигнално ще поискаме да стъпчем тази съпротива, да се наложим отгоре, да има наказание, скандал. Премълчете първоначалната си реакция и се попитайте каква е причината за този бунт. Вероятно то е объркано и не знае как да реагира. Вероятно иска да разбере колко самостоятелност може да получи, до къде може да стигне. Не крещете и не наказвайте - разговаряйте. Странно е усещането, когато властта се изплъзва, когато те нямат нужда от нас физически. Но "властта" се трансформира - те не ни търсят да ги нахраним и изкъпем, а за съвет и помощ. И това е златна възможност да се свържем с тях на следващо над физическото ниво. По-зряло, по-осъзнато.

“Отказът от нашето свръх-его, от мисълта за децата като наше продължение, е един от невероятните уроци на родителството.”

Уважавайте новопоявилия се стремеж към лично пространство. Свикнали сме да гушкаме децата, да ги гъделичкаме, да играем с тях на пода. Особено татковците обичат тези игри. Децата, които до вчера са се катерили по нас, искат самостоятелно лично пространство. Не искат да бъдат гушкани, особено на публично място, дразнят се на гъделичкането и бурните игри, не желаят да бъдат щипани по бузите от непознати и да се здрависват, да "дават пет" и т.н. Уважете това, не ги карайте. Децата обичат да се усамотяват в стаята си, да се откъсват с телефона или с компютъра, с книга, да рисуват, някои все още играят. Оставете ги на тяхната си компания. Нека бъдат във връзка със себе си.

Нейните малки драми ще станат ваши големи драми. Момичетата се социализират като възрастни по-рано от момчетата. Те подражават точно в тази възраст на майките си, копират отношения, изграждат йерархия, подобна на тази на възрастните. Имат най-добри приятелки, кръгове и кроят интриги, враждуват дори. В пре-тийн възрастта момчетата все още играят като равни и заедно. Но при момичетата ги има тези безкрайни разкази кой с кого се е скарал, кой какво казал, как погледнал. В подробности и безкрайно отегчително, вярно. В офиса или в семейството си вероятно имате същите драми вие самите и никак не ви е до техните "бури в чаша вода". Но изслушвайте ги, бъдете съзнателно в ситуациите им - за тях това са сериозни преживявания. Направете това усилие и то ще ви се отблагодари - тя ще ви сподели с радост за първия си цикъл, за проблемите с момчетата и с приятелките, за реални и опасни ситуации.

Намирайте удачни хобита за момчетата. Момчетата на 9-11 години имат по детски енергия за всичко. Те не се занимават с интриги, не се обособяват на мини групички с вътрешен кодекс. Те играят, скачат, заниманията им със смартфони, ако щете, за още на ниво игри, докато момичетата ползват вече свободно социални мрежи. Помогнете на момчето да пласира тази енергия - в отборен спорт, хоби. Да открива себе си в по-екстровертни занимания, ако това е темпераментът му - готвене, четене, шах, плуване. Момчетата трябва да стъпят в пубертета с чувство за значимост каквито са. Че са приети с всичките им страни и няма едностранчиви очаквания да са спортни лидери, математически гении, силни и неустрашими. Те не са длъжни да се идентифицират с представите за мъжественост, които имаме ние, а да намират собствени. Така, когато един ден се почустват заплашени от по-силни момчета, от тормоз и агресия, те да имат вътрешната увереност, че има място в тях, което никой не може да достигне, защото са се приели напълно.



Винаги се стремете към акуратни, прозрачни правила, в които не сте равнопоставени. Либералното възпитание учи, че децата са автономни личности, които ние трябва да приемаме със същото уважение и сериозност, което проявяваме към възрастните. Това не е така -

“децата и родителите не са равнопоставени. Родителите имат повече житейски опит, по-устойчиви са психически, контролират се и се себереализират по-ясно.”

Децата са в процес на превръщането в такива. Затова е важно вие да очертавате правилата. Важно е те да ги следват и да получават поощрение за това. Да помагат вкъщи, да бъдат самостоятелни, да се грижат за растения, домашни любимци. Родителски авторитет не значи родителска авторитарност. Гъвкавост е необходима, разбиране, изслушване, но с тях вървят и последователност и твърдост. Така заедно разработвате ясни правила за общуване, рамка, която е комфортна за всички.

Обичайте детето си и просто му показвайте, че го харесвате, че е готино за вас. В пре-тийн възрастта децата разбират, че има цял един голям свят, в който са като изгубени. Те търсят себеутвърждаване и близост, оглеждат се за ролеви модели. Макар още нуждата да не е толкова болезнена, както е в пубертета и след него, точно около 9-11 г. възраст вие трябва да изпреварите събитията. Правете комплименти на децата - няма жив човек, който да не е чувствителен към тях. Как се обличат, как сресват косата си. Колко е хубава рисунката и как са си подредили стаята. В същото време трябва да е пределно ясно, че похвалата и комплиментът са основателни. Децата се стараят и търсят одобрение, но най-много се радват, когато спокойно и разумно им обясним как може да го направят по-добре, да стане по-красиво. Така те получават стимул, виждат как се развиват, как могат да ни се харесат. И жадуват за по-голямата похвала, за комфорта на нашето одобрение.

Децата имат изострени сетива към нас, ние сме първата преграда за преодоляване по пътя им на порастване. Затова те реагират бурно на несправедливи оценки, грубост, необоснована критика. Не ги залъгвайте, не приспивайте вниманието им, не омаловажавайте реакциите им. Това затъпява инстинктите им и понижава самооценката. Последното нещо, което би създало душевно уравновесен, позитивен и уверен млад човек.