Когато се изправим пред избора - "каква работа да започна?". Пред решението - "да напусна тази работа и да търся по-добра.". Пред нуждата от приходи - "Как да осигуря семейството, начина си на живот?" Ние всъщност се изправяме пред кръстопът - "Как да съчетавам приходи, удовлетворение, свободно време и да се развивам".

Търсенето на идеалната работа е кауза, опорочена в самия си зародиш - няма идеална работа. Все нещо се жертва, все с нещо се прави компромис и нищо не е такова, каквото го мислим в началото. И все пак - работата е единственото нещо, което ни определя, което ни изразява като личности и което оказва влияние върху всяка сфера на живота ни - от любовните връзки и приятелства, през финанси и личностно развитие. Всъщност то, развитието, търсенето на удовлетвореност от работата, се явява най-важният фактор.



Работата, в която следваме своите страсти. Дълго потисканата индивидуалност и желания, твърде многото компромиси, нуждата от щастие в работата кара хората да зарязват дори добре развиващи се кариери и те започват да "следват своите страсти". Топ мениджъри стават майстори на керамика, адвокати отварят пекарни...Страстта обаче е променлива величина, дори и за момента да изглежда сякаш тя е нашето призвание, което свише ни се е открило и неотложно трябва да го последваме. Страстта подвежда в бързия си огън и ни пречи да видим има ли пазар за нея, как във времето тя ще се развие, имаме ли нужда от съдружник, който трябва да гори в същата страст, малко или много. Често тези хора се разочароват, но ги топли чувството, че все пак са опитали, вместо да се примиряват с работа, която ги прави нещастни. Такова решение трябва добре да се обмисли.

Друг вариант е работата, за която не ни пука. Нископлатени, непрестижни длъжности, в които липсва натиск и очаквания. После се оказва, че има натиск, че има правила, дори да сме най-малката брънка в машината. Но леко илюзорното чувство за независимост, че можем да си тръгнем по всяко време, че сме заменими, ни мотивира да прелитаме от работа на работа, веднага щом натискът не ни понася на свободолюбивото чувство. Дори да започнем като шивачка или склададжия, достойни професии, в които се искат знания и умения, дори парите да са прилични, пак се иска отдаденост, пак някой разчита на теб и отказът да ги окажем всъщност не говори за обвита в романтичен ореол свободолюбивост, а за трудности в поемането на отговорност, за асоциалност. Дългосрочно работата, за която не ни пука, не ни носи удовлетворение, а засилващо се чувство за изолация и самота.

Работата, в която сме само заради парите, също дългосрочно не се отплаща. Такива хора, които се фокусират само в приходите, освен че потъпкват голяма част от себе си, склонни са да взимат двусмислени морално решения, те нямат насита. Парите никога няма да им стигат, те ще искат още и още, сравняват се с другите, жадуват материални придобивки, социален статус. Това е безкрайна игра, в която семейството страда, в която си зависим и уязвим.



Работата, насочена към хората, е тази, която ни прави най-щастливи, но и най-изтощени. Там приходите може да са малко, но чувството, че помагаш, променяш нечий живот за по-добро е толкова вдъхновяващо и окриляващо, че често парите дори изгубват важността си. Такава работа е способна да промени приоритетите ни на 180 градуса, да пренастрои погледа ни към света. Ако ние намерим такава работа, сферата на услугите, образованието, благотворителността, в която предаваме опит, хората се допитват до нашето мнение и дават обратната връзка, че нашата поява в живота им го е променил, ако ние самите виждаме тази промяна - това е дълбоко удовлетворителна работа. Колкото повече работата ни е обвързана с хора, с общуване, толкова по-изтощени се чувстваме.

Работа, в която съчетаваме няколко "работи". Много хора имат работа, в която отиват за пари, и някоя странична, която отговаря на страстите им, посветена е на другите. Не е невъзможно, стига добре да управляваме времето си и да бъде доволно семейството ни от това или то самото да участва. Силите за "работата за пари" се зареждат от страстта на страничната, от радостта, че си полезен на друг човек и виждаш неговата признателност. Всъщност доста хора са точно така. Заедно със стресираща си работа имат хобита, на които се отдават с цялата си същност, разтоварват се.

Търсенето на смислена работа е търсенето на житейски смисъл, на реализация на цялата ни същност. Това е неспокойно движение, бури и спокойни плавания, в които ние самите се променяме, порастваме, намираме себе си в даден момент. Някак се надяваме, че в един момент ще си кажем: "Да, това искам да работя! Това е моето нещо!" Търсенето на такава работа е една от основните ни движещи сили и всяка крачка по този път си струва, независимо къде ще ни изведе.