В днешно време сме отрупани с вещи. Хората са схващани като консуматори, на които им се продават разни неща, биват убеждавани да си купуват вещи. Рекламата работи така, че обвързва покупката с емоция. Ние я купуваме от копнеж да изпитаме тази емоция. После допълнително я отрупваме с преживявания, случки, спомена за самите нас, докато сме я ползвали ни е скъп. И така започва едно трупане на вещи и невъзможност да се разделим с тях.

Вкопчването във вещи и хора е един от начините да бъдем нещастни. Ние носим емоцията в себе си, а вещта е начин тя да излезе навън. Но емоциите преминават и трябва да дойдат нови. Как да стане това, когато сме затрупани със старото? Как да поканим потенциала за новото преживяване, като все още сме вкопчени в миналото. Разчистването е нещо повече от санитарен полуден, то е начин да опростим живота си и да почувстваме по-добре промяната, движението в него.

Всеки човек, който поне веднъж в живота си е чистил, знае, че за да почисти, трябва да разтреби. Приключи ли с разтребването, изобщо вече не му е до чистене. Защото разтребването не е само преместване на вещи и откриване на пространство, а емоционално преживяване. Вещите ни говорят чрез спомена за емоцията, когато сме ги купували, ползвали. Все по-трудно става изхвърлянето им, защото емоционално се натоварваме, общувайки с тях.

“Има начин да се отърваваме своевременно от вещите, да имаме разтребен (и по-чист дом). Има начин да постигнем минимализъм у дома, да усещаме свободното пространство, не като празнота душевна, а като свобода да го запълваме с нещо, което ни носи радост, а щом радостта премине - не да складираме, а да преминаваме към следващата. ”

Най-напред трябва да възприемем дома си като жив организъм. Както е в приказките. Домът говори с нас чрез миризмите, светлината, звуците. По начина, по който го обзавеждаме, когато го чистим, как мислим за него. Грижата за него е грижа за нас самите, за нашето добро настроение, комфорт. Огледайте се, разходете се из него. Паяжините, купчините дрехи, разхвърляни играчки, всичките тези вещи, очакващи своето място и ред. Това е вик за свобода. Когато ние се грижим за тях, да бъдат подредени, да е чисто и да мирише на хубаво, домът ни се отблагодарява с душевен мир, с добро усещане и радост от това, че имаме точно този дом, тези пердета, това цвете. Защото те са там с една цел - да изразяват нас, да ни приютяват, да ни зареждат.

Разтребването е помощ за нашия дом, облекчение за него. Разтребвайки, ние правим добро, правим добро и за себе си. Подреждането не е досадно занимание, с което дори не знаем как да започнем, то е необходимост. Не мислете за него с яд и закана, мислете за него, като за освобождаване. Не всички спомени са приятни, не всички наши "аз" си заслужават алея на славата в някое чекмедже. Запазете това, което сте вие сега. Много по-функционално е да си съберем една капсула на времето - една кутия, в която да съберем само онези малки неща, които си струва да пазим, и да направим една карта на желанията, отколкото да се опитваме да опазим цялото минало, едва да организираме настоящето и да няма въздух за бъдещите ни планове.

Веднъж разбрали, че разтребването е неотложно, полезно, решителните действия са на ход. Докоснете вещите с любов, благодарете мислено за тяхната роля във живота ви и ги разделете на 4 категории:



А ето какво да правим по-нататък