Настана време за паркове, настана пак време за войни. От форумите и социалните мрежи бойното поле се прехвърля на открито. Но вместо откровено заяждане и хвърляне на обиди и присъди, както е обичайно за анонимното уж общуване онлайн, на открито войните се водят с неодобрителни погледи, шушукане и въртене на очи. На групички или по единично - напрежението на иначе веселите люлки и пейки понякога се реже с нож. Разбира се, нерядко има и схватки на висок академичен тон.

Моите деца поотраснаха, но откакто бяха малки и вършеехме с тях по паркове и площадки, до сега, когато моите приятелки имат малки бебета и с удоволствие прекарвам с тях някой час след като взема децата от градина и училище, виждам едно и също - войни между майки.

Как си хранят децата
Как са облекли децата
Какви играчки носят или не носят
Как си гледат или не си гледат децата


Не разбирам защо е това осъждане и обсъждане. Детската площадка е територия, на която се сблъскват начини на възпитание, хранене , обгрижване, но за децата ли става дума или за нас самите? Когато ние смятаме, че отглеждаме детето си по най-правилния начин и знаем, че сме прави, защо нападаме другите майки за същото?

“За гърнето, биберона, преварената вода, хомеопатията, яслата, кърменето, здравословното хранене, играчките, възпитанието, общуването, прохождането, проговарянето - сравнения, изтъкване, укори...”

За мен всичко е въпрос на неувереност и ниска самооценка, на обратната везна на които са повишено его и проектиране върху детето на собствените си успехи или неуспехи, реални или въображаеми.

Една уверена майка няма да се интересува друга как храни детето си, но ще й обясни със спокоен тон, че не иска да предлага на нейното царевични пръчици. Тя би си тръгнала от тази ситуация, ако не се разреши, вместо да променя разбиранията на другата майка колко са вредни пръчиците.

Една уверена майка няма да прави забележки на чуждото дете, че дърпа играчка от ръцете на нейното, а ще потърси съдействие от другата майка да решат заедно ситуацията и да я превърнат във възпитателна. Тя би си тръгнала от тази ситуация, ако не намери подкрепа.

Една уверена майка ще знае, че всеки има предел на възможностите си, че се справя както намери за добре в отглеждането на детето си. Тя би била толерантна към другите, без да назидава, поучава и осъжда. Но тя би държала на принципите си със ненатрапчиво спокойствие и непоклатимост, а това е всъщност което впечатлява и би могло да внесе промяна.

Една уверена майка няма да дава непоискани съвети, да назидава и да изтъква своя начин като най-добрият. Тя ще попита за различното от нейното, ще отговори, когато я питат и ще подкрепи, ако се търси това от нея. С времето все повече се вижда, че има по-сложни проблеми от биберона.

Не всички майки са така, а и не е нужно - различни сме. Като казвам "уверени майки", съм напълно наясно и по себе си, че родителството е постоянна борба за тази увереност и самочувствие, но дори те няма да достигнат нивата на нашата тревожност. Никой не е толкова уверен. Всяка майка се бори със своите страхове, преминава през своя си ад и дори да ни дразнят някои коментари и жестове, не е задължително да отвръщаме на тях. И най-"печените" крият тревоги и се чудят дали постъпват правилно.

“Извели сме детето да поиграе с другите деца, да потича на въздух, а не да се доказваме пред някого. Нека не се осъждаме, а да учим една от друга. Нека споделяме опит, вместо да се коментираме зад рамо. Да не се назидаваме, а да подкрепяме. ”