Козметиката - еликсир или бавна отрова - III

Hera.bg

Искра Виденова
Ароматизатори
Често избираме козметиката си по аромата, но това което така приятно ни ухае всъщност отново е нефтопродукт. Подобно на събратята си и ароматизаторите са евтини, ефективни (способни да имитират всякакви естествени миризми) и почти неизследвани. Тестват се само ароматите в продуктите за чувствителна кожа, но единствено за поносимост (дразнене, алергии), но не и за дългосрочно въздействие върху организма. А освен алергени много от тези вещества са невротоксини или предизвикват астма и други заболявания на имунната система. Ароматизаторите пък не рядко се разтварят във фталати – забранени вещества, които не се изписват на съдържанието, но при лабораторни анализи често се откриват в козметични продукти. Те блокират производството на тестостерон, затова са особено опасни за бременните жени и малките момченца.Намирани са най-често в парфюми, дори и в най-скъпите марки. Те са особено опасни, защото съставките им са търговска тайна.

Как да се предпазим?
Купувайте козметика без аромати – намира се предимно в аптеките. Другият вариант е да потърсите био марка, в чийто продукти има единствено етерични масла. Освен, че са безопасни и подхранват кожата, те имат и друго важно предимство – могат да заменят консервантите. Малко производители на козметика обаче ги използват, заради по-високата им цена.

Евтините заместители
На много природни вещества, използвани традиционно в козметиката, индустрията е намерила синтетични заместители. Например пчелният клей, който предпазва кожата от студ и изсушаване се замества с парафин (вазелин, минерално масло), глицеринът с пропилен гликол, вместо естествени растителни маска се използват изопропил миристат и бутил стеарат. Както сигурно вече се досещате и това са нефтопродукти. Може би харесвате добрия стар валезин, защото е направо без пари, а създава усещане за комфорт, облекчава сухотата, защитава от студ и вятър, но имайте предвид също така, че блокира дишането и регенерацията на кожата и в резултат на това, тя по-бързо старее. Но това, което е по-тревожно е, че в процеса на извличане на тези вещества от суровия петрол се използват различни примеси. Така крайният продукт се замърсява с токсини, които не се изписват в съдържанието, най-често с диоксин. Това вещество, е в малки количества, но трябва да знаем, че е 1000 пъти по-отровно от стрихнина и се натрупва в организма безвъзвратно.

Опасният списък може да бъде допълнен с още много вещества – емулгаторите и стабилизаторите в кремовете, пенителите в измиващите продукти, оловото в червилата, алуминиевите съединения в дезодорантите и т.н. Да бъдат заместени с техните безопасни, макар и по-скъпи алтернативи, зависи само от нас. Просто не бива да купуваме продукти, които ги съдържат. Така недобросъвестните производители на козметика много бързо ще се преориентират. Справка за безопасността на голяма част от козметичните продукти, можете да направите на тази страница: www.cosmeticsdatabase.com

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=497