С 4-ти клас си заминава една фаза от образованието ни - сбогуваме се с началото училище. Вярвам, че това е последният и всъщност единствен образователен етап, в който се запазва ученолюбието, любознателността, откривателството у децата. Единственото време в техния училищен живот, когато онази фриволност на детската игра все още е допустима, знанието е удоволствие, детето още е будно и щастливо в училище.

Очаквания срещу реалност в първи клас

Така стоят нещата в българското училище - от 5-ти клас до края става все по-трудно да се обича училището. Да не е досада, не необходимост - да е любов. Щастие, че си там с тези хора, че обичате това, което правите заедно. Затова се сбогуваме не само с 4 клас, но и с цял етап от живота ни.

На 1-ви юни ще се сбогуваме с:

Лекотата и невинността. В училище дойде краят на детството. Децата в нашия клас пред очите ни се превръщат във вече-не-деца, готови да влязат в пубертета. От дечковци - в сериозни хора с планове, хобита, маниер на общуване, осъзнат избор кой да ти е приятел. Има и интриги между момичетата, и единоборства сред момчетата. В началото всички играеха заедно, в края на 4-ти клас голямата група се разделя на малки общности. И да, вече се чува думата "гадже"...

Красивата и единствена класна стая. Техният втори дом за 4 години. Украсяван за празници, светъл, весел, но и строг и тих в часовете. Събирал дори нас по родителски срещи. С пердета, които ние си сменихме, с цветя в саксийки, техните рисунки. До вратата е календарът за рождените им дни, заради който нито едно дете не остана непоздравено с изненада от класа...Първоначално беше страшна тази стая - с тези празни чинове, голямата катедра на класната, с тишината и реда. В края на 4-ти клас им отесня за енергията, за бушуващите им тела и запотените чела.

Страхотният и единствен учител. Началните учители са внимателни и обичливи към децата, които излизат от детските градини. Те са всезнаещи и всеможещи, вдъхновение за децата в предпубертета, необходим авторитет в тази нова обстановка - училището. Идеал за учител, който ще помнят цял живот. Да си начален учител е призвание, в много по-голяма степен, отколкото са учителите в прогимназиалния и гимназиалния курс. Със 7-годишни деца не може да не си отдаден, да не си ласкав. Не можеш да ги излъжеш и да се престориш...Трудно, особено ако зад рамото ти наднича бюрокрация, отчети, нови наредби...когато цялата Система иска да отнеме от пламъка ти, да окраде времето ти, да те направи безразличен.

Имахме невероятен късмет да имаме възможно най-страхотната госпожа на света, но късмет беше и възпитателят, който водеше занималнята. Невероятен екип се оказаха и децата ги обичат искрено.

Тримата учители в живота на всеки от нас

Казваме сбогом и гледаме с широко отворени очи към 5-ти клас и каквото дойде с него. Дано децата съхранят възможно най-дълго любовта към училището, към знанието. Да се борят, да се справят, да обичат предизвикателствата. Да са единни и толерантни. Да запазят лекотата...

“Благодарим ви, скъпи начални учители, благодарим!”

Какво мисли 1Б за любовта
...и 4 години по-късно