Нищо. Не им подарявайте нищо. Колкото по-рано разберат, че щастието е нематериалното, толкова по-лесно става с времето да им подаряваме не вещи, а емоции. Не играчки, а мигове заедно.

Толкова по-лесно ще е да се наслаждаваме не само на този празник, а на всеки - Коледа, рожден ден. На всеки делник. Защото който умее да подарява мигове, той прави всеки ден подаръци.

За да подариш миг обаче, самият ти трябва да имаш мига за ценност. Не предметите, джаджите, играчките (за пораснали), а усмивките, прегръдките, споделения с топлина поглед. Умеем ли да се радваме на мига, ще се почувстваме отново деца. Ето толкова е просто.

Убедете себе си, че докато материалните неща запълват пространството, нематериалностите запълват живота. Натрупването на вещи носи досада, натрупването на преживявания води до удовлетворение, че живееш правилния си живот.

“Пътувания, култура, общуване с приятелите и семейството. Играта, споделеното, вдъхновението. Хубавите думи, признанието, благодарността, уважението. ”

Има ли смисъл да купиш скъпа играчка за повод, когато без повод си груб с детето?

Има ли смисъл да купиш нов телефон, когато не говориш с детето си пълноценно?

Има ли смисъл да купиш модерни дрехи, когато не правиш комплименти за хубавото си момче или момиче в тях?

Няма, децата не помнят това. Подаръкът за 1-ви юни, за Коледа, дори за рождения ден ще бъде забравен. Ще се счупи, ще остарее, ще потъне в някой шкаф. Но ще се запомни, ако пропуснем тържеството. Ако не заведем детето на концерта. Ако не присъстваме осъзнато в празник, в делник...

Никога не е късно да скъсаме тази обсебеност от вещите, с този консумеризъм. Важното е обаче ние да го направим преди тях. Защото децата ни не се учат от думите, а от действията ни, от това какви сме ние. И ако настояваме гръмко за ценности у тях, редно е да погледнем себе си.

Ние с телефоните, ние с повишението, ние с по-скъпата кола, ние с почивката за завиждане...

Всичките ни маски се стопяват, всичките ни претенции се изпаряват, нищо няма значение, когато детето е болно, когато е тъжно, когато задава трудните въпроси и ти разбираш, че таи нещо по-голямо от главицата си.

Затова, родители, да подарим време - всеки ден

Да подарим усмивка - за всеки повод.

Да прегърнем - за всеки случай.

Днес са с нас, утре...кой знае - те принадлежат на онова утре, което не ни е съдено. Да ги оставим свободни, нека летят.


“Честит 1-ви юни и на вас, които също летите!”