"Животът през цялото време отвлича вниманието ни и ние дори не успяваме да забележим от какво именно."

"Всеки, който запазва способността да вижда красотата, никога не остарява."

"Истинският път минава по въже, което е опънато не кой знае колко високо, а само малко над земята. Изглежда поставено така, като че по-скоро да кара хората да се препъват, а не да вървят по него."

"Понякога е по-сигурно да си в окови, отколкото свободен."

"Продуктивността е да можеш да правиш неща, които не си могъл преди."

"Да вярваш в прогреса не означава да вярваш, че е направен някакъв прогрес."

"Общуването с хората подтиква към самонаблюдение."

"Започни с това, което е правилно, а не с общоприетото."

"Страданието е позитивният елемент в този свят, макар да е единствената връзка между света и позитивното."

"Този, който търси, не намира, а този, който не търси, бива намерен."

"Ако вярваме силно в нещо, което не съществува, ние го създаваме. Несъществуващото е нещо, което не сме желали достатъчно."

Франц Кафка е роден на 3 юли 1883 г. в семейството на търговец от еврейски произход. Той е най-голямото от шестте деца в семейството, но децата са гледани предимно от детегледачки. Приет в Карл-Фердинандовия университет в Прага, Кафка първоначално се записва да учи химия, но няколко седмици по-късно се насочва към правото. На 18 юни 1906 година Франц Кафка получава докторска степен по право, след което преминава задължителния едногодишен неплатен стаж в граждански и наказателни съдилища, но вече има силно изявено влечение към литературата. От 1908 до 1922 г. Кафка работи в застрахователна фирма, но непрекъснато, главно нощем, пише. Това са мъчителни дни за него. Така е създадена първата му значима литературна творба, разказът „Присъдата“ (1913), последвана от новелата „Преображението“ (1915).

Франц Кафка умира в санаториума в Кирлинг край Виена, поразен от туберкулоза, ненавършил четиридесет и една години. Въпреки завещанието му, което повелява всичко, излязло под перото му, да бъде изгорено, приятелят му писателят Макс Брод издава посмъртно три негови недовършени романа – „ Процесът “ (1925), „Замъкът“ (1926) и „Америка“ (1927), – както и сборника с непубликувани разкази „При строежа на Китайската стена“ (1931).

Творчеството, макар и малко, на Кафка се смята за една от основите на модерната литература. В романите си той преплита отчуждение, тревожност, пустота, безнадеждност със свръхестествени, сюрреалистични елементи.

Източник на биографията: Уикипедия