„Единствената работа на главата в този свят е постоянно да се покланя на поривите на сърцето.”

„Образованието не запълва празнината, то пали огъня.”

„Всички празни души клонят към крайни мнения.”

„В мечтите започва отговорността.”

„Тук няма непознати. Само приятели, с които досега не си се срещал.”

„Животът е дълга подготовка за нещо, което никога не се случва.”

„Невинността и красотата нямат други врагове, освен времето.”

„Мисли като мъдрец, но общувай с езика на хората.”

„Ако страданието носи мъдрост, то бих искал да бъда по-малко мъдър.”

„Интелектуалната омраза е най-лошата.”

„Радостта е волята, която работи, преодолява препятствия и познава триумфа.”

„Човек може да приеме истината, но не може да я знае.”


“Да бих имал небесните одежди

Да бих имал небесните одежди,
от злато, сребро и светлина,
сините и здрачните одежди,
от нощ, светлина и полусветлина,
бих ти ги разстлал пред нозете,
но аз, бедният, имам само мечти,
аз ти разстлах мечти пред нозете,
тъпчи нежно, защото тъпчеш мечти. ”
превод: Цветан Стоянов

Уилям Бътлър Йейтс (роден на 13 юни 1865г.) е ирландски поет, есеист, критик и драматург, една от най-изтъкнатите фигури в европейската литература през ХХ век. Той е главна движеща сила на Ирландското литературно възраждане, един от основателите и първи директор на Абатския театър (Abbey Theatre), известен впоследствие като Ирландски национален театър.

През 1923 г. става първият ирландец, носител на Нобелова награда за литература, за своята „вдъхновена поезия, която във високохудожествена форма дава израз на духа на цяла една нация“, по думите на Нобеловия комитет. Йейтс е един от малцината писатели, които пишат най-значимите си произведения, след като са удостоени с Нобеловата награда. Такива са Кулата (The Tower, 1928) и Витата стълба (The Winding Stair and Other Poems, 1929).

Автор е на предговора към английския превод на стихосбирката „Гитанджали“ (1912) от Рабиндранат Тагор, който през 1923 г. става първият неевропеец, носител на Нобелова награда за литература. Уилям Бътлър Йейтс умира в хотел „Hôtel Idéal Séjour“ във Франция, на 28 януари 1939 г. Съпругата му, с която имат две деца, Джодржина Хайд-Лийз, казва по повод увлеченията и аферите с други жени:

„Когато умреш, хората ще говорят за теб и любовните ти афери, но аз няма да кажа нищо. Само ще си спомня колко горд беше ти.“