Независимо колко и какви приятели имаме, една от причините да сме заедно, е споделянето. Да имаш на кого да кажеш онова, което те тормози, да излекуваш душата си, някой да повдигне духа ти, да даде съвет и заедно да анализирате любовни, служебни, какви ли не проблеми.

Звучи чудесно, но когато при нас дойде приятелка, която иска да сподели нещо с нас, често се чудим какво точно иска от нас, как да подходим и да я облекчим. Какво точно иска от нас тя? Как да направим така, че да не влошим още повече положението.

Много зависи от това какъв тип е вашето приятелство и на какво е основано. Има приятелства, които не са основани на сходна емоционалност, в които липсва онази сърдечна връзка като между хора, които разбират и усещат чувствата на другите. Не е лошо това, просто това не е среда за споделяне на лични проблеми и драми. Има приятелства, основани на делови и логични отношения, в които хармонията е по-скоро между мислите, сходни реакции. В рамките на такова приятелство е добре да се търси по-скоро практичен съвет, отколкото сърдечна утеха. Всичко си има мястото и не бива да се омаловажава, но емоционалната интелигентност ни помага да решим при кого точно да отидем за конкретната ситуация.

Как правят добрите приятелки?

Да успокоим страстите - понякога нещата не изглеждат толкова страшни, ако излезем от афекта. Успокояването на яда, гнева и първоначалните сигнали помага на всички ни да видим нещата по-ясно, логично и разумно и прояснява ума ни за адекватна реакция.

Нека внимателно вникнем в ситуацията - със задаване на въпроси не само ние схващаме цялата ситуация, но и приятелката ни. Така се канализират вътрешните връзки между събитията, реакциите, хронологията, изясняват се ролите на участниците.

Да отворим емпатията си към приятелката си - тук проличава колко добри приятелки сме, защото колкото по дълбоко и осъзнато е нашето приятелство, толкова по-фино настроена е нашата емпатия към нея. Истинското разбиране не обхваща само чувствата и реакциите, а носи и знание, което другият човек дори не притежава за себе си.

Първите ни истински думи към нея - след акто сме изслушали всичко и сме изяснили картинката, е наш ред да говорим. Тези първи думи са много важни. Нека бъдат внимателни, с уважение към ситуацията и без обвинения. Дори глупостта на наша приятелка да повтаря една и съща грешка не може да бъде подигравана. Правилната емоционална реакция създава комфорт за още по-дълбоко откриване.



Контра реакция от нейна страна - тук приятелката ни ще ни противоречи, може пак да се ядоса, да се съгласи, да плаче, да извади някаква нова информация. Тази размяна на думи може да трае повече време, но е нужна на приятелката ни, за да разбере, че е важно това, което става, и за нас. Че е слушана внимателно.

Очакването на съвета - най-сложният момент - отнасяйте се внимателно със съветите и не бързайте да отсичате с предложение какво тя трябва да направи, за да реши ситуацията. Нека по-скоро подсказваме тя да стигне до решение, вместо да даваме готов съвет, с което поемаме отговорност за бъдещите й действия. Съветите поставя клопка - облекчение, че някой друг е взел решение, но за този друг - това е поставяне на капан.

Налага ли се да бъдем лоши - да, налага се понякога. Не грубо, но понякога човек има нужда някой да му се скара, да го разтръска за раменете. Тези приятели ни правят добра услуга, защото ни вадят от емоциите и ни връщат в реалността, където се изискват действия. Понякога "лошотията" може да е много по-надъхваща и мотивираща, отколкото цял куп мили и безполезни думи.

Най-добрите приятелства правят нещо отвъд решенията на конкретни ситуации и проблеми - те вадят знание и за самите нас, което досега сме нямали. Това е своеобразен катарзис между приятели. С най-добрите ни приятелки ситуациите, за които търсим утеха са само повод да опознаем по-добре същността си, една друга. Малко философстване за нещата и хората, малко смях и малко сълзи, а ако има и чаша вино - нима това не е истинско добро и ценно приятелство?