Понякога тъгата е толкова голяма, че нито един от доказаните начини за справяне не помагат срещу нея. Нито сладкишът бухва, нито филмът е хубав, книгата отегчава, всички песни са превъртени от слушане. Приятелите правят нещо по-интересно в момента...защо да ги занимаваш с нещо, което има само неясно име. Не можеш да го опишеш, да обясниш как се е появило, защо е там...и има нещо лепкаво в нея, заради което не можеш да се отървеш просто ей-така...

Но ако Георги Господинов е прав, че "тъгата, като газовете и пàрите, няма собствен обем и форма, а заема формата и обема на съда или пространството, което обитава", то утешителната мисъл е, че поне имаш голям съд, в който се е загнездила тази твоя тъга.

Наистина голям.