Искрено вярвам, че колкото и голяма (или малка) да е разликата между две сестри, те инстинктивно се стремят една към друга. Ние помагаме или пречим, според възможностите и желанието си, но те рано или късно се намират - между училище, гаджета, влияния, поколенчески разлики и житейски опит. Между вашето собствено съзряване като родители. С неизбежната завист, досада, конфликти и състезания - не е идилия съжителството. Като майка на две момичета го казвам с ясно съзнание.

Пазете каките! Това, че едно дете се сдобие с братче или сестриче, не означава в никакъв случай, че е пораснало. До вчера единствено дете, от днес - натоварено с куп отговорности и очаквания. Децата са си деца - не детегледачки, домашни помощници. Да, трябва да се учи на отговорности, но не забравяйте, че и то е дете и че отговорностите са и за двете деца. Поетапно, но неотменимо.

Когато решихме, че ще имаме второ дете, искахме да направим подарък на каката - да не бъде сама, да има с кого да си говори и играе, да има съюзник и приятел за цял живот. Сега виждам, че и двете са щастливки, че се имат една друга. Виждам как нашите усилия да ги държим близо една до друга (5 години разлика), да им посредничим понякога, за да вкараме разбиране една за друга, защо реагират така, защо не схващат онова, се отплащат. Като чуя малката с какво вълнение казва "како" (обикновено искайки нещо от нея), и ме умилява, както когато каката й показва, че с лего може да се строи не само според книжката, а според въображението.

Ето затова сама виждам, че по-голямата сестра е най-важният човек в живота на по-малката

От ден първи никога не си сама. Тя е там - за помощ на мама, за смях, за гушкане. Да, понякога има ревност за играчки, жажда за внимание, плач и сръдня. Но по-добре за родителите това да се случи и отиграе първо вкъщи, отколкото да избухва на площадката и в градината. Родителите трябва да приемем две неща - голямото дете е имало всичко за себе си, малкото расте в условия, че постоянно е в конкуренция. Невинаги тези ситуации са лесни и имаме нерви, но разбирането в това как се чувстват децата е ключово. И никога не се подхожда с насилие и налагане. Хубаво е и да оставяме време за усамотение за момичетата. Това, че са от един пол, реално отнема всякакви граници помежду им. А такива трябва да имат. Особено в пубертета.

По-голямата сестра помага с родителите. Тя е проправила този път и обикновено поема повечето отговорности върху себе си. С което родителите никога не бива да злоупотребяват. Тя подсказва как се действа в едни или други ситуации, защо мама и тати правят така, какво всъщност искат от нас. Две момичета могат да бъдат страхотен отбор, отделна бойна единица -да се защитават и прикриват, да споделят за семейните проблеми, да обсъждат родителите си, да се утешават.



Каките имат готини дрехи, бижута и всякакви малки момичешки джаджи, те знаят как да направят нещата много специални. Колко е готино да вземеш назаем от кака си някои обици или шапка и да направиш впечатление сред класа или приятелите. Нещата, които за й омръзнали, стават за малките, но те нямат нищо против, защото са супер актуални в тяхната среда. Тя винаги ще ти покаже по-готина музика, познава по-готини момчета и ходи на по-готини места. Ако си заслужила - дори ще те вземе с теб.

Трупаш опит, благодарение на нейния опит - училище, оценки, учители. Отделно приятели, гаджета, проблеми. Отделно родители, пари и семейство. Всичко важно в живота се случва първо на каката и то непосредствено пред малките. Преживявайки непосредствено, няма как да ти захароса израстването, няма излишни илюзии, няма скрито-покрито. Така е и в живота нататък. Не е правило, че големите първи се задомяват и имат деца, но ако разликата е по-голяма, обикновено това е случаят. Особено с гледането на бебета - опитът с бебетата на каките е безценен за едно по-уверено майчинство за малките.

Винаги ще има някой, който да те изслуша. Прибираш се вкъщи след трудна вечер, кака е там. Проблеми с училище - преди родителите, първо е кака. Тя ще ти помогне с труден предмет, за домашното, да вземаш по-важни решение, за които не можеш да кажеш на вашите. Ще ти даде още гледни точки и поглед отстрани, който ти е достатъчно близък в сравнение с този на родителите ви.

Ако вие имате щастието да имате по-голяма сестра, вече сте наясно с тези неща. Обичайте своята кака, показвайте й го, слушайте я и й позволявайте да подивее малко с вас, да загуби от своето отговорно съзнание. Когато малките станат можещи, знаещи, виждащи, няма по-хубаво от това да показват на каките си, че човек може да е млад и щур на всяка възраст, да се радва на живота, а не само да поема отговорности.

Ако имате две момичета или очаквате второ момиче, единственото, според мен, в което си заслужава да инвестирате като родители като възпитание, е да направите момичетата близки. Да се подкрепят, да се търсят. Нас един ден няма да ни има, но те ще останат - и семействата им, и децата им. Това е най-хубавото, което можем да им завещаем - любовта.